„Истинската репродуктивна свобода означава да притежаваш лична, социална и политическа воля свободно да избираш дали да имаш деца, кога, как и с кого“ (Бел, Уайз, Купър – Доул, Норсигиан 2001:195). Въвеждането на понятието „репродуктивни права” поставя нов акцент в женската еманципация – правото на жената, респективно двойката, сама да решава дали да има дете и кога. Освобождавайки се, жените остават изцяло отговорни за изключителната си сила да дават живот. Жените като свободни същества могат да обмислят репродуктивността си и да бъдат майки. Това включително може да означава и отказ от майчинство (аборт, даване за осиновяване и др.).
Въпреки че през 1997 г. още е приета Конвенцията за елиминация на всички форми на дискриминация на жените, репродуктивните права отсъстват от Декларацията за човешки права, а би трябвало да се разглеждат в контекста на женските права като човешки права. Репродуктивните права навлизат и имат отношения към икономическата, социалната и политическата сфера, и имат отношения с всички останали права – политически, социални и икономически. По този начин репродуктивните права се явяват централни за концепцията за женски права, които имат отношение и зависимост от политически, икономически и социални права (Widdows2006:1 – 13).
Затова е необходимо жените да бъдат интегрирани в демократичния процес на вземане на решения и да оказват непосредствено и ефективно влияние върху репродуктивната сфера. За тази цел е много важно да се акцентира върху автономията на жената, върху способността й сама да детерминира своя живот, да прави свободен избор, да се самоидентифицира като цялостно човешко същество само по себе си, а не по отношение на мъжа, рода, семейството, децата, обществото. Именно с това се занимава и феминистката биоетика, главният проблем, който тя разглежда, е отъждествяването на женската идентичност с репродуктивната роля и грижите, които жената полага за отглеждане на децата. Има противници на аборта, които се интересуват повече от статуса и протекцията на ембриона и фетуса, отколкото от статуса и защитата на жената. По този начин жената, която го носи, се третира като носещ съд или контейнер и бива оценявана единствено от гледна точка на нейните обгрижващи, обслужващи функции по отношение на човешкия вид. Феминистките аргументи са насочени към ролята на отношенията между двата пола в репродуктивния акт. Жената е биологичният пол, който износва, ражда и в повечето случаи отглежда децата. Може дори да се заключи, че цялата социална система обръща срещу жената нейната собствена ограничена природа, свеждайки я до майка по думите на Gena Corea ( Farquhar 1996: 100 – 127, Христова 1999:177).
Проблемът с женското тяло и по-специално с въпроси от типа: Доколко тялото (женско) е моя собственост? Доколко имам право да разполагам с тялото си?, биват дискутирани от философска, социална и, разбира се, политическа гледна точка. В контекста на проблема за аборта ние се интересуваме от една от перспективите и тя е през призмата на репродуктивните права – тялото като собствено притежание. Аз притежавам моето лично тяло и следователно имам право да упражнявам върху него моето лично право, в това число и аборта. Това право е собствено женско, тъй като жените имат своите репродуктивни права върху своето собствено тяло по отношение на бременност, раждане и контрол на своята репродуктивност. Жените са и тези, които понасят и физически процедурата при различните техники на аборт например (Dickenson 2006: 188 – 198).
Според Бовоар женската плодовитост е най-сериозната пречка за освобождаването на жената. Женското тяло е товар, ограничаващ жената в „естествената й биологичност”. Жената се явява инструмент на детеродните си функции, диктувана и водена не от самата нея, а от избора на мъжа до нея и от цялото обществено мнение. И ако жената по рождение е натоварена с биологичната си функция, определяща и нейната съдба, то мъжът най-често се явява съзидател. Мъжът е този, който е активен и свободен, а жената бива възпята в своето майчинство и пасивност (вж. Бовоар 1994).
В дебатите относно абортното право, в основата на които са главно два противоположни полюса „за живота” и „за избора”, се обръща внимание основно на ембриона. Дали ембрионът е личност или не? Заслужава ли ембрионът абсолютна защита или не? Жените още повече се изгубват около фокусирането върху моралния, религиозен и правен статус на ембриона. От подобна перспектива женската социална и икономическа свобода не е централен въпрос, тя оставя на заден план, тъй като женските права са представени чрез правата на ембриона. Женските права за репродуктивна автономия са изместени от позицията на правото на живот на фетуса (вж. Widdow, Idiakez, Girion 2006).
Абортът, от една страна, достатъчно време е бил център в дискусията по отношение на статуса на ембриона, а от друга страна, и в парадигмата на репродуктивните права и личното право на избор на жената. Във феминистката литература абортът обстойно е разглеждан в исторически план с оглед на законодателност, нелегалност, стремеж за легализиране, достъп и пр. (Фрайд 2001:281 – 305).
Много от дискусиите са фокусирани върху моралния статус на фетуса. Въпросът е, дали развитият плод е морално значим, и ако да, дали неговата значимост е еднаква с тази на майката. Откриват се най-общо пет позиции върху моралния статус на фетуса. Въпреки че има различни възгледи върху статуса на фетуса, голяма част от дебатите във философската литература са между тези, които изповядват една от тези позиции. Дебатът често е ограничен в рамките на това има или няма развитият плод право на живот.
Джудит Томсън резюмира консервативната позиция по отношение на статуса на ембриона по следния начин: Всяко човешко същество има право на живот. От това следва, че и фетусът има право на живот. Няма съмнение, че майката има право да реши това, какво ще се случи в или извън нейното тяло. Със сигурност правото на един човек да живее е по-висше, отколкото правото на майката да решава какво става в или на нейното тяло, и поради това има приоритет. Но, следвайки същата логика, абортът по същия начин е морално допустим. Правото на живот влече след себе си правото на използване тялото на майката. Така според Томсън ембрионът има само право да използва тялото на майката, ако тя му го е дала и накрая при някои случаи на бременност – например при изнасилване или неефективна контрацепция – не е ясно, че майката е дала това право.
Томсън прави разлика между справедливо и несправедливо и твърди, че когато майката не е желала ембриона в своето тяло, то тогава убиването на фетуса не е неоправдано и следователно няма нарушение на неговите права. Аргументите на Томсън позволяват аборта при ограничен брой случаи: когато е застрашен живота на майката, когато бременността е резултат от изнасилване, когато е резултат от неефективна контрацепция или когато е резултат от невежество и незнание (Gibson1998:1 – 8).
Основното, върху което феминистките настояват, е фактът, че абортът е репродуктивно право и жената има право на свободен избор. Позицията, че жената има право да контролира случващото се в нейното тяло има история във феминистката традиция (Лорън). Това има твърде различни варианти сред феминистките относно аргументите, основани на правата. Hursthous поставя на преден план обяснение, основано на добродетелността и целомъдрието. Други феминистки се обръщат към моралните принципи на грижата и отговорността (Гилигън). Етиката на грижата е контрастна на подходите, основаващи се на правото дотолкова, доколкото тя започва с това как личното, индивидуалното се отнася към другите. Този подход е използван като довод и на двете – правото на избор и антиабортното становище. Въпросът е да се вземе решение, дали да или да не се продължи бременността, основано не само на нечия отговорност към ембриона, но също и към другите, с които бременността е не по-малко свързана. Не можем да премахнем личната или групова отговорност за грижата и защитата на другите същества (Gibson 1998: 1 – 8).
От много гледни точки се стига до извода, че абортът е отговорно, морално решение. Много автори стигат до заключението, че жените могат и трябва да имат възможност да вземат такова решение. То трябва да бъде гарантирано от закона и практиката в съответната държава. Съобразно с културните особености абортните закони трябва да се либерализират, подпомагайки достъпа до безопасен медицински аборт. Според MargyBerer легалният и безопасен аборт е ключов за репродуктивното здраве на жената. В същото време въпросите на репродуктивното здраве и права са централни в световен мащаб при осъществяване на политиката за здраве на жените. Отговорно трябва да се признае, че абортите съществуват в целия свят – законно или незаконно. Там, където се осъждат абортните практики, те са сериозен медицински и обществен проблем. Никакви други обстоятелства в медицината не могат да предизвикат за личността такова чувство за унижение, както незаконният аборт.
Проблемът за аборта е световен проблем на общественото здраве, но ясно трябва да се потвърди и подчертае, че това е въпрос на самоопределяне на жената. Той е проблем за основните човешки прaва.
Литература
Бовоар, С. дьо 1996. Вторият пол, Колинс – 5. София, 1994
Фрайд, М., Пол, М. 2001. „Аборт”. Нашето тяло, ние самите. Бостънски колектив за женско здраве. София, ИК Колибри, с. 281 – 231
Христова, Ст. 1999. От Франкенщайн до Доли. Морал и изкуствена прокреация. София, изд. „ Христо ботев”, с.192
Dickenson, D.2006. Ownership, Property and Womans bodies. OmansReproduktive Rights, Windowws, Idiakez, Girion, Womans rights in Europe Series, PalgaveMacmilian, p. 188 – 198
Farquhar, D. 1996. The other machine Discourse and Reproduktive Technologies, New York: Routledge
Gibson, S.1998. Abortion. In. Enciclopedia of Apllied Ethics, Academic Press, London, Vol. 1, p. 1 – 8
Widdows, H., Idiakez,I.,Girion, A.2006. WomansReproduktiveRights ,Widdows, Idiakez, Girion, Womans right in Europe Seriese. PlgraveMavmilian, p. 1 – 13