МАЙЧИНСТВО “БЕЗ ГРАНИЦИ” В ЕДНА ЕПОХА НА ВЪЗМОЖНОСТИ

Магистърска програма „Интегративна биоетика”

Изабела Христова

МАЙЧИНСТВО “БЕЗ ГРАНИЦИ” В ЕДНА ЕПОХА НА ВЪЗМОЖНОСТИ

Резюме на магистърска теза, защитена на 02.07.2014 г.

Научен ръководител: гл. ас. д-р Ася Асенова

Увод

Настоящата работа има за цел да проследи част от многоаспектните проблеми, свързани с майчинството. В тези страници няма позитивни примери за добро майчинство, не защото не съществуват такива, а защото предмет на изследване са отказът от майчинство, желанието да си родител, но само при определени условия или свръхжеланието за майчинство, които по някакви причини изкривяват представата за най-безусловната и безкористна женска роля, а именно тази на майката.

І. Майчинството като преживяване.

/Защита на майките и защита от майките/

В тази глава става дума за майчинството като роля и преживяване. Тук се включват проблеми, с които майките и техните деца се сблъскват, както и нуждата от специална защита. На фокус са и случаите, в които майката със своето поведение застрашава живота и здравето на децата си. Когато те са родени се ползват със специална защита, но когато майката е бременна и напр. употребява наркотични вещества, нероденото не е правен субект и всяка външна намеса е намеса срещу личната свобода на жената. Ние сме склонни да защитаваме само вече родените. Затова говорим за програми в подкрепа на бременни, майки и деца. Ние никога не говорим за подкрепа на неродените. Един поглед върху Конвенцията за правата на детето ни доказва това. Там ни уверяват, че тя важи в еднаква степен за всички деца, гарантирайки ни еднакво отношение към всяко едно от тях. Проблемът е, че касае само вече роденото дете. Нероденото няма права. Увреждането на индивид се счита за престъпление само, когато е вече роден, без значение, че е понесъл вреда във вътрешно утробното си развитие, в следствие на което ще живее с увреждания до края на живота си. Ние сме свидетели на едно двойствено отношение към децата – от пълен произвол докато не са родени живи до пълна защита, когато вече са налични в света.

ІІ. Нежеланото майчинство

Нежеланото майчинство може да бъде условно разделено на три групи. Първо са разгледани случаите на жени, които прекъсват нежелана бременност, но това е свързано с нежеланието да имат деца към настоящия момент, а не за в бъдеще. Друга група са тези жени, които раждат нежелани деца и ги изоставят в институции. И в третата група са онези жени, които съзнателно се отказват от бременност и отглеждане на деца, въпреки че имат партньор, финансова стабилност и физическа възможност за бременност.

  1. Нежелана бременност (аборт).

Не винаги това е едно нежелано майчинство. Често пъти това е нежелание за майчинство в конкретния период, в който се е случило. Чести причини са годините на момичето, това, че още не е завършила образованието си, че няма кариера и финансови възможности и сигурен партньор, с който да отгледа детето. Фокус са и другите „невидими” фигури на партньор, родители и близки, които са в сянка и жената е тази, която поема цялата отговорност, но тяхната роля в земането на решението е от изключително значение. Това често се пренебрегва и поставя жената в безизходна ситуация принуждавайки я да поеме цялата отговорност и вина.

  1. Нежеланото дете (изоставяне на детето в институция, инфантицид )

Търсейки корените на изоставянето, се натъкнах на сайтове и страници в социалните мрежи, където биологични родители търсят своите изоставени деца и където изоставените (понякога осиновени) търсят своите биологични майки (по-рядко бащи). Изоставените в тези търсачки и сайтове са в по-голямата си част са от български произход и са осиновени. Майките, които търсят децата си, са били непълнолетни, когато са ги родили (през 70-те или 80-те години) и затова са ги изоставили с надеждата, че ще бъдат осиновени и обичани от други хора. Причините, поради които не са ги задържали, най-често са натиск от страна на родителите им, страх от обществено отхвърляне и срам, че са имали извънбрачна връзка. Става ясно, че това не са жени, които с лекота продължават живота си след загубата на първородните си деца. Става ясно, че те години наред до края на живота си изпитват вина, страх и ярост от това, което им се е случило. Част от тях споделят, че много искат да бъдат намерени от децата си, но нямат смелостта да ги потърсят първи, защото вярват, че са изгубили това право, след като веднъж са изоставили детето си. Става ясно, че тяхното майчинство е било нежелано за други хора – техните интимни партньори и семейства, но не и за тях самите. Или, вярвайки, че това е най-доброто решение за една нежелана бременност, (която може обаче да се превърне в едно желано майчинство!) те се доверяват на най-близките си, а след това не могат да преживеят загубата.

  1. Нежеланото майчинство като съзнателен избор през целия живот (контрацепция, аборт, стерилизация)

Тази нарастваща общност набира популярност из цял свят и се нарича „свободни от деца” с ударение върху „свободни” и „бездетни по избор” с ударение на „избор”. В българските сайтове и форуми не липсват всякакви статии и дискусии относно решението на една жена да е „childfree”, което се оказа познат и известен на българските жени израз. Страхът, че майчинството ще ги обезличи и ще изгубят женската си индивидуалност е често изтъквана причина от жените, които не желаят да имат деца. Според тях понякога детето е удобен начин да се избегнат въпросите около смисъла на живота и е нашия отговор на екзистенциалните ни търсения. Те са категорични, че майчинството не е разрешило ничии проблеми.

ІІІ. Желаното майчинство, но при определени условия

В тази глава не става въпрос за нежелано, а за съвсем желано дете, но само при определени условия. За едно парадоксално явление, при което една желана бременност води до нежелано дете. Тук зачеването няма никаква или има само малка стойност, ако не доведе до точно определен първоначален замисъл. Става въпрос за една желана бременност, която може да стане нежелана, ако детето не е здраво и това се открие чрез скрининг или ако детето е здраво, но не е от желания пол. Това желано майчинство може да стане нежелано и когато вече детето е родено, но не е здраво и това води до неглижирането или изоставянето му. Когато вече е родено, но не е от желания пол може да се стигне до изоставяне или инфантицид. Вероятно има и много други условия, от които зависи дали детето ще е желано или не, но към настоящата глава съм се спряла само на тези две причини – здраве и пол.

  1. Условие: Здраве

Включва въпросите относно пренаталния скрининг и това дали той е форма на дискриминация върху хората с увреждания. Как изобщо се съвместява тяхното интегриране и приемане с практиката такива като тях да бъдат премахвани още в зародиш? Феталният скрининг може да бъде разглеждан като технологична мярка, която предприемаме, за да изразим предразсъдъците си спрямо хората с увреждания.

Родителската грижа е преобразена – вменява се дълг на родителите, че отговорното родителство започва от правенето на тестовете и вземането на добри решения според диагнозата. Внушава се, че освен прегледите, майката има дълг да износи здраво дете. Затова смятам натискът върху майките непрекъснато да изследват плода, за насилие от страна на лекарите и обществото. Това е точната дума – насилие, не просто натиск. Бременните са непряко принудени да извършват изследване след изследване, да се убеждават отново и отново, че детето, което ще родят е здраво.

  1. Условие: Пол

Без значение от причините, темата за селективния аборт никога не е безпроблемна. Въпреки това, навярно по-малко хора биха се възпротивили на аборт заради тежко заболяване на плода, отколкото тенденцията в някои страни да се премахват женските ембриони само и единствено заради техния пол.

В Индия до 1980 година момичетата са умирали малко след раждането от неглижиране или насилие от страна на родителите. Сега това не е нужно, защото новите технологии могат да ги разпознаят и отстранят още от утробата. Тестовете за определяне на пола са само продължение на този семеен инфантицид. Оказва се, че и жени от други страни пътуват до Индия, за да направят полово селективен аборт, защото е евтино и лесно. Така ултразвуковият апарат е мутирал в инструмент за убийство.

Майчинството при определени условия с условие пол на детето е една от най-трудните за възприемане позиции. Няма аргумент, който да ни убеди, че избиването на половината население на дадена територия е лично право на избор или семейно решение.

ІV. Свръхжеланото майчинство

1) Безплодие

Тази глава разглежда общественият натиск върху бездетните, както и емоциите, които изпитват. Те са свързани с обърканост, смущение, разочарование, страх, самота, чувство за срам и вина, раздразнение, тъга и отчаяние. Това, което е специфичното е, че те преминават през фази, които са много добре познати на психологията – стадий на отрицание, стадий на гняв, стадий на вина, стадий на депресия, стадий на скръб и приемане. Тези стадии са показателни за огромната болка, с която се сблъскват тези двойки, защото те се възпроизвеждат в този ред идентично при хора, на които е установена болест с летален край и сред хора, които са изгубили близък човек. Това са точно етапите, през които психиката минава, за да се разбунтува, натъжи и примири срещу неизбежното. Това е състояние на траур по изгубеното дете, което никога не са имали и никога няма да имат.

2) Осиновяване

Осиновяването е бавен процес, през който двойката може да помисли доколко е готова да подслони дете, което не е биологично свързано с тях. Време за размисъл доколко са преживяли безплодието и може ли да оцелее връзката, ако в нея няма дете. Акцентът е върху личните преживявания на детето и на осиновителите, защото и двете страни имат нелека история преди осиновяването – детето е преживяло своето изоставяне и живот в институция, а осиновителите са преживяли безплодието си. На фокус са множеството проблеми в това ново семейство, където понякога кофликтите от ненапасването са толкова много, че се стига до повторно изоставяне и повторно бездетие изразени в разсиновяване.

  1. Ин витро

Тук са разгледани въпросите около успеваемостта на ин витро процедурите, емоционалните последици за двойката след поредна неуспешна ин витро процедура и чувството за застрашеност у единия партньор, когато във връзката се появи трети в лицето на донора. Разгледала съм два казуса, като единият е свързан с последиците за родените от ин витро на възрастна жена, а другият разглежда въпроса за кръвосмешението на ембрион създаден от баба и внук, които чрез сурогатна майка се сдобиват с дете срещу голяма сума. И двата казуса са свързани с убеждението, че трябва да има граници, които спират далеч преди възможностите, защото е недопустимо да се прави нещо само, защото е възможно. Не пределът трябва да е граница.

  1. Сурогация

Тук акцентът е върху невъзможността за проследяване на сурогацията, когато тя е позволена без заплащане, защото сурогатната майка е винаги в позиция да поиска нерегламентирани материални средства. Комерсиализацията на подобен вид услуга е неизбежна независимо дали тя е платена или не по закон. Жените от по-бедните държави са по-уязвими във всяко отношение. Те биват ползвани за проституция, за донорство на яйцеклетки, за сурогация. Дори да няма и намек за трафик и дори да няма комерсиална цел, алтруистичното сурогатство отново крие морални проблеми, защото опредметява тялото на жената. Също така можем да говорим и за едно деморализиране на майчинството. Какво се случва в емоционалния свят на една жена, която отдава утробата си под наем? Как приема тя свързаността си с едно чуждо дете? През цялото време има усещането за нещо чуждо или не може да се отърве от усещането за нещо свое, с което трябва да се раздели? Истината е, че не знаем. Твърде е субективно. Всяка жена има своя мотивация и палитра от чувства и мисли по време на бременността. Но дори детето генетично да не е нейно, нека признаем – тя е бременна и бременността ù принадлежи със всички свои позитиви и негативи. Не може да допуснем една жена да изживее всичко това, само защото е във финансово затруднение. Как ще гарантираме, че една сурогатна майка с доходи недостатъчни да покрие минималните си нужди може да износи безвъзмездно бебето на богата двойка? Ясно е, че подкрепата по време на бременността е гарантирана, но една жена, която е изпаднала в бедност няма как да откаже подкрепа или да не поиска нерегламентирани пари. А без финансовия стимул, колко жени с добър доход и добро социално положение биха износили чуждо дете?

  1. Консуматорско отношение на родителите спрямо детето.

/Ин витро Vs. Осиновяване/

1) Осиновяването в полза на децата, ин витро в полза на родителите

Когато едно дете се осиновява или се поверява на приемно семейство, най-важният интерес, който се защитава е този на самото дете, което има нужда от семейство и грижа, а не интереса на бездетните родители да имат дете. На преден план стои не нуждата от дете, а нуждите на самото дете. То е центърът, около който се върти всичко останало. При ин витрото, това не е така – там център са родителите и тяхното желание да придобият желаното бебе.

2) Контрастът между децата по поръчка и децата от домовете

Ин витро децата могат да бъдат „поръчани” такива, каквито ги искат техните бъдещи родители. Някои ин витро центрове се отнасят към своите клиенти като към купувачи и съответно към бебетата като всяка друга стока на пазара, за която има търсене. Хората, които искат бебе могат да разгледат досиетата на донорите на яйцеклетки и семенна течност. За донорите има изисквания за приятен външен вид, той е старателно описан – височина, тегло, цвят на очи, цвят на коса, вписва се завършено образование, медицинско досие, семейство, начин на живот и др. Това е в силен контраст с децата без родители от домовете. При тях действителността е съвсем друга – ние нищо не знаем за техните родители, не ги избираме от каталози, а те често са от малцинствени групи, от бедната прослойка, където болестите, зависимостите от различни вещества, ранната бременност и неадекватните грижи по време на бременността, лошите хигиенни и здравни условия са само част от проблемите, които имат отражение върху децата създадени в такива условия.

3) Ин витро процедурите Vs. Процедурите по осиновяване

Става така, че наличните изоставени деца губят „битката” с потенциалните деца в епруветка. Отстъпват им по всеки критерий, който е значим за тези, които ги поръчват. Истината е, че напредването на репродуктивните технологии, тяхното пълно поемане от различни фондове и масовата достъпност са една основателна причина бездетните двойки изобщо да не спират пред Домовете за медико-социални грижи и Домовете за деца лишени от родителска грижа, а да отидат направо в клиниката.

  1. Детето от дом също може да е по поръчка на своите осиновители

Тук съм представила казус от столично ДМСГД, където двойка лекари изоставят своето новородено момиченце, което се е родило с умствено и физическо увреждане, а известно време след това се появяват на същото място с желанието да осиновят русо и синеоко момиче с музикални заложби. Това е съвсем възможно, защото в закона изрично не е казано нищо относно тези родители, които изоставят своите деца с увреждания и искат да осиновят здрави деца. Подобни искания не са рядкост и могат да бъдат осъществени по преценка на социалния работник. За да може да се подадат документи за осиновяване е нужно кандидатите да не са лишени от родителски права, но нищо не пише за тези, които сами са се отказали от тези права.

Най-силно впечатление прави контрастът между това дете, което са оставили в Дома и това, което искат да вземат. Консуматорското отношение към детето като към стока, която може да бъде поръчана е същото, както към ин витро усилията да се създаде дете по идеал на родителя – да се избере пола, външния вид, интелекта, интересите… Ние сме все още далече от подобни възможности за избор, но при осиновяването, където децата са налични подобен подбор е възможен.

VІ.Репродукция и Морал /или Репродукция Vs. Морал/

(Анкета: „Свръхжеланото майчинство Vs. Нежеланото майчинство”)

В тази глава са разгледани резултатите от анкетата „Свръхжеланото майчинство Vs. Нежеланото майчинство”, която включва 10 въпроса – девет за желанието и нежеланието за майчинство и един демографски, който проследява възрастта, пола и степента на образование на респондентите. В период от два месеца (20 март – 20 май 2014 година) в нея се включиха 700 души – професионалисти психолози и социални работници, както и майки, бащи, студенти изучаващи хуманитарни науки и др. За разпространението ù ми помогнаха администраторите на сайтове като „BG-Mamma”, Сдружение „Зачатие”, както и администратори на страници в социалните мрежи от „Родилница”, „E-списание за психология „Посока”, „Клинична социална работа”, „It looks like a feminist blog”, Сдружение „Неродените”, „Национална мрежа за децата”, „Осиновените деца на България”, „Ноу хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ” и др. Анкетата беше финансирана чрез проект, който защитих пред Студентски Съвет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”.

Заключение

С настоящата работа исках да покажа, че майчинството се нуждае от преосмисляне в личен и в глобален план. Затова на фокус са границите, които трябва да съблюдаваме, защото няма майчинство без граници, тъй като самата репродукция има предел – възрастов, здравословен, медицински. Дори най-модерните технологии понякога са безсилни, а от нежеланието за майчинство също се раждат деца. Ако мислим, че се намираме в една нова епоха от възможности, то трябва да знаем, че това не засяга само нас, но и тези, които зачеваме. Това е така, защото решенията на обществото и на родителите засягат бъдещото общество и бъдещите родители. Свободният избор никога не е достатъчно основание, макар да смятаме, че майките действат в най-добрия интерес на децата си.

Това, което сякаш най-силно се откроява е намесата на обществото и близките, която не се явява в полза на майката и тяхното абдикиране от проблемите, когато наистина е нужна намеса. В интимната сфера на възпроизводствения избор се намесват много „невидими” фигури, които влияят на решенията на жената чрез натиск, понякога чрез насилие, но оставят жената да направи избора и сама да носи отговорността от последиците му. Тя е главната фигура, върху която пада отговорността и общественото осъждане. Това се прави с такава лекота сякаш тя няма партньор, с който да поделят отговорностите. От друга страна сме склонни да не осъждаме всичко, което е толкова лично, сякаш не виждаме, че децата не могат да бъдат третирани като безправни от свободния избор на своите родители. Трудно е да видим и да съблюдаваме граници, които физически не присъстват в света и за които дори нямаме консенсус по между си.

Исках да обърна внимание върху въпроси касаещи свръхжеланието и нежеланието за майчинство, новите и старите възможности за сдобиване с дете и размитите граници в стремеж към безграничност. Това нямаше как да включи добрите примери за майчинството като отговорно, себепожертвувателно, неегоистично, безусловно и основано на безгранична любов. Ние знаем, че тези добри примери съществуват и именно те трябва да ни бъдат ръководната линия, която трябва да следваме, ако искаме да излезем от капаните на обществения натиск, неправилните решения, егоизмът и незачитането на децата, които разгледахме в главите досега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *