Биоетиката и културните различия

ВАЛЕНТИНА КЪНЕВА

ДЕВЕТИ СВЕТОВЕН КОНГРЕС ПО БИОЕТИКА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ ПО БИОЕТИКА – 3-8 септември 2008 г., Риека, Хърватия

В началото на септември 2008 г. в Риека се проведе Деветия световен конгрес на Международната асоциация за биоетика (IAB)¹ на тема: “Предизвикателството на междукултурната биоетика през XXI век”. Домакини и организатори на конгреса от хърватска страна бяха Медицинското училище към Университета на Риека и Хърватското общество за клинична биоетика. Президент на конгреса бе Иван Шегота, а начело на организационния комитет – Миленко Капович. Международната асоциация за биоетика бе представена от своя президент Мати Хейри (University of Manchester, England) и президента на научния комитет на конгреса Джордж Агич (Bowling Green State University, Ohio, USA).

Международната асоциация за биоетика е основана през 1992 г. с идеята да съдейства за развитието на биоетиката като изследване на етическите, социалните, правни, философски и др. проблеми в областта на здравните грижи и биологичните науки. Организацията си поставя научни и образователни цели, свързани с посредничество за установяване на контакти и обмен на информация между ангажираните с биоетика в различни части на света, организация на международни конференции, насърчаване на научните изследвания и образованието в областта на биоетиката, като се стреми да утвърждава ценността на свободната, отворена и аргументирана дискусия по биоетическите проблеми. В рамките на асоциацията са изградени тематични мрежи, които предлагат допълнителни възможности за контакти и обмен на информация. Сред формираните досега са мрежите за философия и биоетика, генетика и биоетика, изкуство и биоетика, феминистки подходи в биоетиката, клинична биоетика, етика в общественото здравеопазване, етически проблеми, свързани с разпределението на ресурси, етика и околна среда и др.

Тазгодишният конгрес бе посветен на предизвикателствата, които културните различия представляват за биоетиката. Първоначално обявените теми бяха: 1. Култура и биоетика; 2. Проблеми на обосноваването и нормативните рамки; 3. Различие и многообразие в биоетиката; 3. Етика на научното изследване, науката и биотехнологиите; 4. Клинична етика; 5. Етически проблеми в общественото здравеопазване; 6. Организационна етика и етика на мениджмънта в здравеопазването; 8. Професионална етика; 9. Етика в кризисни ситуации; 10. Екологична етика. В последствие бяха обявени и организираните сесии и симпозиуми, посветени на предварителните указания за лечение в между-културна перспектива, проблеми на хората с увреждания, климатични промени, здраве и етика, клинична генетика, методология на биоетиката, право и културно различие и др. Някои от сесиите бяха фокусирани върху специфични проблеми в определени региони на света: биоетиката в Латинска Америка; приложението на генетични технологии в развиващите се страни; регулиране на населението в Азия; социални функции на биоетиката в различни райони на света: Африка, Азия, Европа, и др. Докладите бяха подредени в панелни и паралелни сесии, а застъпената в тях проблематика бе действително с много широк обсег.

Основната програма на конгреса бе обогатена с тези на съпътстващите го конференции: 7. Международен конгрес на Международната асоциация за феминистки подходи в биоетиката; 4. Югоизточноевропейски биоетически форум; Конгресът: Медии и биоетика; 4. Международна конференция по клинична етика и консултация, проведена под патронажа на UNESCO; 5. Симпозиум на Международното общество за клинична биоетика и др. За това допринесоха и постерните сесии, както и съпътстващата конгреса програма. Сред организираните събития вниманието привлякоха представянето на издателската дейност в областта на биоетиката и медицинската етика на Оксфордското университетско издателство, изложбата: Изкуството на биоетиката, прожектираните филми.

Конгресите на асоциацията се провеждат в различни точки на света. Всеки път провеждането на конгрес е било един вид повод за обединение на работещите в областта в съответния регион, за разискване на най-важните проблеми в региона, както и на възможните им решения. Това бе явно по част от тазгодишните участници, сред които впечатление правиха добре организирани групи за азиатска или иберо-американска биоетика. Що се отнася до Балканите, на конгреса липсваха представители от много балкански страни. Нямаше и представители от Русия. Българските участници бяха сравнително малко на брой, някои от тях с два и повече доклада в конгреса и съпътстващите го конференции.² Дали подобни събития ще помогнат за формирането на такава група в страните от балканския регион тепърва ще се изяснява и ще зависи и от това, доколко участниците от страните в Югоизточна Европа ще предприемат усилия за обединение и общи инициативи в бъдеще. Следващият, 10. Световен конгрес по биоетика, ще се проведе в Сингапур през юли 2010 г. Темата на конгреса е: Биоетиката в един глобализиран свят. (( 10th World Congress of Bioethics: www.bioethics-singapore.org/wcb2010. Срок за изпращане на резюмета за участие с доклад или в постерна сесия: 1 декември 2009 г. ))

Темата за културните различия е доминираща тема в биоетическите дебати от последните години. Близо 40-годишният период на развитие на биоетиката в САЩ дава възможност за по-цялостен поглед и рефлексия. Такъв поглед предлага книгата на Албърт Джонсън, която описва условията за възникването на дисциплината, представя най-важните фигури от първите години и съдържа богата информация за основни дискусии в полето на биоетиката.³ Написана е от активен участник в представената история. Изследването е посрещнато обаче и с критика към така изложената история на биоетиката, която е американската история на биоетиката, а не универсална история. С оглед на интензивните дискусии и начеващи изследвания през последните години в други региони на света на преден план излиза въпросът за ценностите и културните традиции на различни общества, както и доколко те са съвместими с процесите, протичащи в западните общества що се отнася до промените в практиката на медицината и биомедицинските изследвания.

Въпреки близо четирите десетилетия развитие на биоетиката, разногласията в полето все още са твърде големи и то по основни въпроси – какво представлява биоетиката и какъв е обсегът на дисциплината. Дали тя е свързана по-тясно с практиката на медицината и научните изследвания в областта на биологията и медицината или пък има по-широката претенция да се разгърне като опит за интегрална рефлексия върху проблемите на живота, при това не само на човешкия живот, и да осмисля тези проблеми с оглед на важни планетарни взаимовръзки, както е в проекта на B. P. Потър за глобална биоетика. Това, което се проблематизира в по-нови изследвания, е дали изобщо съществува еднородно поле на изследванията в световен мащаб и дали имаме основания да говорим за формирането на някакво ново мислене. В хода на едно изследване на институциите, представени в интернет, моделите за цитиране в биоетически статии и закупуваната биоетическа литература в няколко европейски страни, САЩ и Канада Холм и Брин дават отрицателен отговор на този въпрос.⁴ Те настояват да се търси отговор на въпросите: кой стои зад развитието на биоетиката и призивите за глобализиране на заниманието, как се оформя полето и какви са ефектите от разпространението на биоетиката в световен мащаб като изтъкват необходимостта от работа в областта на една социология на биоетиката. Ако прегледаме уводната статия и съдържанието на най-четената антология с текстове в изследваните страни според резултатите от изследването им – тази на Питър Сингър и Хелга Кузе, ще констатираме приемането по-скоро на по-тясната дефиниция на биоетиката като “изследване на етическите проблеми, възникнали в областта на биологичните и медицинските науки” и наличието на разнородни теми в представените статии, въпреки убеждението на редакторите, че “биоетиката е станала специализирано, макар и интердисциплинарно, поле на изследване”.⁵ Разнообразието в докладите, изнесени на конгреса, като че ли потвърждава по-скоро тезата на Холм и Брин и трудността да бъдат направени връзки между отделни теми и изследователски полета.

В различни изследвания днес все по-голямо внимание се отделя на исторически, културни, икономически различия в обществата, които определят облика на самите дискусии, отчитат се специфични проблеми в отделни общества, свързани с историческо минало, културни и религиозни традиции, разбиране за медицината и организация на медицината. Въпреки отчитането на различията и неравномерното развитие, не може да се отрече, че проблемите, свързани с науката и технологиите са глобални, както и че в това отношение е налице процес на глобализация. Многобройните изследвания от последните години очертават действително големи различия в ценностите и практиките, изводите им често говорят в подкрепа на релативизма що се отнася до принципите и нормите в медицината. Не може да се отрече, обаче, и проникването на една нова култура в медицината и етиката на медицината във всички краища на света. Отстояването на крайни тези в това отношение в много случаи затруднява диалога и подценява възможностите за постигане на разбиране и сътрудничество с оглед на подобреяването на практиките. Подобни изследвания често отправят провокации към наложили се модели на мислене и към практиката. Приносът им е свързан в не по-малка степен и с разширяването на хоризонта на мислене и с развиването на чувствителност по отношение на другостта.

Разногласията в полето на биоетиката остават също толкова големи и по отношение на методологията. Те се илюстрират добре в една нестихваща дискусия относно принципите на биомедицинската етика, формулирани в известното и претърпяло вече доста издания изследване на Бийчъмп и Чилдрес.⁶ Една част от възраженията, отправени към принципите са свързани с нивото на абстрактност и съображения относно това, доколко те действително могат да ръководят действията в конкретни ситуации. Други са насочени към претенцията им за универсалност и поставят въпроса за чувствителността към контекста – както културен и исторически, така и с оглед на сложното множество фактори, които повлияват решението в конкретна ситуация. Оспорва се релеватността на принципите що се отнася до практиката в други общества отвъд американското, като отпратките най-често са към азиатските ценности, но също и към европейските ценности в един явен опит за отграничаване от принципите на американската биоетика. Показателна в това отношение е позицията на Мати Хейри в защита на понятията достойнство, предпазливост и солидарност вместо понятията автономия, вреда и справедливост. Що се отнася до европейската култура и ценности, той говори за доминиране на благоразумието над хедонизма, за предимство на общността и солидарността над индивидуализма, на моралното чувство над прагматизма.⁷

Подобни дискусии ни изправят пред трудностите, свързани с постигането на разбирателство по отношение на ценностите в самата Европа. Нееднородното развитие дава основание да се говори за геокултурни региони в света, но и в Европа – за северноамериканска и северноевропейска биоетика, за особеностите на азиатската дискусия или за трудното раждане на биоетиката в страните от Югоизточна Европа.⁸ Изследването на Холм и Брин очертава една значима разлика що се отнася до Великобритания, в която няма професионализация в областта на биоетиката, каквато е налице в САЩ, и дава израз на твърде критична оценка на претенциите за експертност и морален авторитет от страна на биоетиците. По отношение на публичните изяви на някои от тях, консултантската дейност и работата в комисии в статията се говори за компрометиране на биоетиката и се поставят важни въпроси за публичната роля на биоетиката.

В уводната статия към съставения от тях сборник, посветен на биоетиката, Дювел и Щайгледер констатират известно закъснение що се отнася до развитието на биоетиката в Германия, донякъде и съпротива.⁹ Сборникът е замислен като въведение в биоетиката и си поставя за цел да представи най-важните идеи от американската биоетика, както и да рефлектира върху ситуацията в Германия. Дювел и Щайгледер извеждат на преден план едно подозрение към биоетиката и възприемането й в много случаи като идеологическа формация, която цели мащабна промяна на моралните убеждения и повлияване на общественото мнение в полза на техническия прогрес и определени решения относно научните изследвания на биомедицинските науки и прилагането на разработваните биотехнологии. Двамата автори обръщат внимание върху това, че биоетиката е всъщност твърде разнородно направление, в което са представени различни идеологически лагери и насочват вниманието към една политическа употреба на понятието “биоетика”, която съвсем не е свързана с философско-етически изследвания и критическа рефлексия върху проблемите, а с политическа активност, работа в комисии и опити за лобиране.

В специален брой на Journal of Medicine and Philosophy от 2006 г., посветен на биополитиката, редакторите на броя регистират също все по-явно проявящата се политизация на проблемите.¹⁰ В уводната си статия редакторите на броя говорят за все по-явно открояващата се политизация на биоетическите проблеми. Трудностите, които според тях среща субстанциалната етическа рефлексия при установяването на нормативна етика на науката, както и доминирането на една политика на научен прогрес, имат за следствие една само процедуралистка биоетика, която, фокусирана изцяло върху процедури и публични политики, се превръща в биополитика. Авторите обръщат внимание, също в силно критичен дух, на изключването на интересите на хората с увреждания в биоетиката, чийто опит формира едно отхвърлено от обществото знание, или пък на ограниченията на наложилия се в биоетиката експертен модел, като и в двата случая насочват към непоставения сериозно под въпрос в биоетиката телос на научния прогрес и технокрацията. В статията те издигат призив за нова рамка на публичната биоетиката и за радикална реконцептуализация на биоетиката.

В последните години обаче в биоетиката се чуват различни гласове, в това число и на хората с увреждания, което е резултат и от активната роля, която имат граждански сдружения и движения за права не само в Америка. Специални секции в конгреса бяха посветени на тези проблеми, особено внимание им бе отделено и в рамките на конференцията “Глас, власт и отговорност в здравната грижа”, организирана от Международната асоциация за феминистки подходи в биоетиката. Програмата на тази конференция прави впечатление с голямото разнообразие от представени теми, отвъд специалния акцент върху различието, перспективите, които отваря една етика на грижата като подход, и, разбира се, комплекса от въпроси около репродукцията, на който в рамките на феминистките изследвания се отделя особено внимание.

1. International Association of Bioethics (www.bioethics-international.org) [↩]
2. Доклади на участниците от България: Силвия Александрова (МУ, Плевен) “Hospice Care in Bulgaria –Current Situation and Future Perspectives”; Любомира Радоилска (Университета на Кеймбридж) “Public Health Ethics within a Liberal Framework”; Иван Калчев (СУ ”Св. Климент Охридски”) “The Right to Life – The Right to Die, Too”; Валентина Кънева (СУ ”Св. Климент Охридски”) “Thinking of Difference: Impairment, Disability and the Problems of Inclusion”. Ася Паскалева (Български център по биоетика) бе включена в сесия за въвеждането на предварителните указания за лечение. [↩]
3. Jonsen, A. R. The Birth of Bioethics. New York: Oxford University Press, 1998. [↩]
4. Holm, S., Bryn, W.-J. “Global bioethics – myth or reality?” – BioMed Central, Medical ethics 2006, 7:10. [↩]
5. Kuhse, H., Singer, P. Bioethics. An Anthology. Oxford: Blackwell Publishing, Second edition, 2006. [↩]
6. Beauchamp, T.L., Childress J.F. Principles of Biomedical Ethics. New York: Oxford University Press, 2001. [↩]
7. Häyry, M. “European values in bioethics: why, what, and how to be used?” – Theoretical Medicine 24: 199-214, 2003. [↩]
8. Gillon, R. “Bioethics.” – In: Shadwick, R. (Ed.) Encyclopedia of Applied Ethics. Vol. 1, Academic Press, 1998, p. 305-317. [↩]
9. Düwell, M., Steigleder, K. “Bioethik – Zu Geschichte, Bedeutung und Aufgaben.” – In: Düwell, M., Steigleder, K. (Hrsg.) Bioethik. Eine Einführung. Suhrkamp, Frankfurt am Main, 2003, S. 26-28. [↩]
10. Bishop, J. P., Jotterand, F. “Bioethics as Biopolitics.” – Journal of Medicine and Philosophy, 31: 205-212, 2006. [↩]