Здравей, представи ни се в няколко думи.
Казвам се Маргарита Габровска. Бакалавър съм по логопедия и магистър по Интегративна биоетика. В момента се подвизавам и като редовен докторант по Етика към Софийски университет.
Какви са интересите ти в областта на биоетиката?
В рамките на магистърската програма интересите ми до голяма степен бяха в областта на човешкото тяло – развитие на представата/отношението за/към физическото увреждане (disability studies), стигматизация; тялото като обект на екстремно модифициране и експлоатация (проблемът за тялото-вещ). Винаги ли здравото е красиво и красивото – здраво (проблеми на естетичната хирургия) и т.н.
В момента интересите ми са малко по-канализирани. Опитвам се да прокарам мост между опита ми като логопед, част от мултидисциплинарен екип, работещ с деца с увреждания в медицински и социални институции и проблемите на биоетиката, обитаващи същите тези институции и засягащи именно тези деца. Част от темите, намиращи се в сърцевината на интересите ми, се отнасят до проблемите в края на детския живот и предизвикателствата пред грижите за деца, страдащи от прогресивни заболявания, налагащи дългосрочни медицински грижи.
Твоят отзив за МП „Интегративна биоетика“?
Магистърската програма по Интегративна биоетика ми даде на първо място свобода – да експериментирам с гледни точки, да поставям трудни въпроси, да се провокирам. Насърчи критичността и в същото време – умереността ми. Навлизането в полето на биоетиката, неизменно идва и с нарастващо усещане за себе си като „бяла врана“ – поне в България, поне засега, но и това има своя чар.
Може би най-ценното за мен в програмата беше индивидуалният подход към всеки студент, проучването на интересите на всеки един от нас от страна на преподавателите и насърчаването ни именно в областта, която разпознаваме като най-близка. За година и половина нито веднъж не се почувствах изпитвана, назидавана или пренебрегвана, чувствах се като част от екип.