Здравей, представи ни се в няколко думи.
Казвам се Явор Спасов. Бакалавър съм по Философия и магистър по Интегративна биоетика.
Какви са интересите ти в областта на биоетиката?
Интересите ми са свързани с проблеми като евтаназията, палиативните грижи, сурогатното майчинство и евгениката. Въпросите за евтаназията и палиативните грижи ме вълнуват, защото са свързани с проблема за достойния живот, както и достойната смърт на човека, за смисъла от поддържането на системи, когато болестта е в напреднала фаза, за лекарския дълг (по-специално палиативните грижи, но разбира се и евтаназията), за Хипократовата клетва, която полага всеки лекар, за това дали не трябва тази клетва да бъде нарушена в определен момент, когато няма друг изход за човека освен да бъде евтаназиран, за човешката автономия. А проблемът за сурогатното майчинство, както и този за евгениката, ме вълнува от морална гледна точка. Гледам на сурогатното майчинство като на възможност за много жени да имат деца от една страна, а от друга като на бизнес. Вълнувам се дали при осъществена сурогация няма по-нататък това че има „трима родители” да повлияе сериозно на психиката на детето. Любопитно ми е и как би се отразило на психиката на детето, ако една хомосексуална двойка изяви желание да има дете от сурогатна майка. А евгениката ме вълнува заради проблема с дискриминацията. Питам се дали това не е дискриминационна политика. Дали не се отдава прекалено значение на това дали детето ти да е гениално или пък високо. Какъв е истинският от смисъл тези неща. Тя поставя и проблема за живота на непълноценни деца, за това дали когато ги обричаме да живеят, не ги обричаме на нещастие, както и родителите им. Някои деца с по-тежки увреждания имат по-малка продължителност на живот. Въпросът за евгениката прави препратка към дискриминационната и направо човекоунищожителна политика в хитлеристка Германия.
Твоят отзив за МП „Интегративна биоетика“?
Магистърската програма по Интегративна биоетика ми даде възможност, освен да науча много неща за изключително важни въпроси като тези, които изредих (добавям и ин-витрото, а също и лечението със стволови клетки), да стана по-съпричастен към тези проблеми. Да разбера колко важни са те. Преди да се запиша в програмата по Интегративна биоетика, знаех за тези проблеми, интересувах се от тях, но не толкова задълбочено. Тази магистърска програма като цяло обсъжда по-детайлно всички тези проблеми, а в медиите няма достатъчно подробна дискусия върху тях.