Магистърска програма „Интегративна биоетика”
Ирина Монова
Семейството на XXI век – предизвикателства и етични аспекти
Резюме на магистърска теза, защитена на 02.07.2014 г.
Научен ръководител: д-р Ася Асенова
Всяка ново научно откритие променя представите ни за света около нас. Създадени основно в помощ на бездетните семейства, репродуктивните технологии разширяват своя обхват, предизвиквайки множество етични въпроси. Настоящата работа има за цел да изследва именно тези нови практики, които заплашват да променят разбиранията ни за традиционното семейство, и да погледне напред в бъдещето, предвиждайки възможните му вариации.
Представянето е съсредоточено в девет глави, разглеждайки последствията от всяка конкретна практика, а именно: донорство на полови клетки, сурогатното майчинство, възможностите за хомосексуалните двойки и самотните родители, възрастовите ограничения, които природата налага, моралната отговорност при създаване на поколение и срещата на асистираните технологии с новите научни открития в областта на генетиката. Целта на засегнатите теми е опит да бъдат предвидени възможните последствия не само за обществото и неговите разбирания, а предимно да онагледи изходите от тяхното прилагане за пряко засегнатите – децата.
Определено като алтруистичен акт на взаимопомощ, даряването на сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони е представено в първа глава на настоящата работа. Наред със злоупотребите, съпътстващи набавянето на репродуктивни клетки, породени както от недостига, така и от необходимостта от увеличаване степента на успеваемост при асистираните технологии, донорството може да преследва и цели като: избягване унаследяването на генетични заболявания при децата или изискването на конкретни физически способности за тях. Призивите на църквата за въздържание акцентират върху променените възгледи за брака, който вече е трансформирал преназначението си да създава поколение в един вид другаруване, любов и привързаност. Възможните последствия за детето от вече съществуващите практики, /определени и като основни при взимане на решения за допустимостта и възможната им регулация/, са вероятността от настъпване на асиметрия в семейните отношения и сблъсъка на условието за анонимност при донора с правото всеки да знае своя произход.
Втора глава разглежда сурогатното майчинство и опитите то да бъде узаконено в нашата страна. Посочваните аргументи са изцяло съсредоточени върху необходимостта от регулиране на така или иначе съществуващата практика и цели да защити участниците в нея. Контрааргументите посочват промяната в отношението към жената, представяна като машина за възпроизводство, а родените деца се оказват със значителен брой родители.
Трета глава разглежда традиционното семейството, устоите на брака и цели да представи неговото предназначение през различните епохи. Осигуряването на защита и добро бъдеще на създаваното поколение лежи в основата за разбиранията ни за семейство, брак и родителство. В следващите няколко части разглеждам възможностите за осъществяване на родителство при хомосексуалните двойки и соло родителите. Поставяйки децата в неравностойно положение със съпътстващи ги психологически последици, „новите“ семейства срещат сериозна съпротива от много страни.
Родителството при двойки в напреднала възраст е разгледано в седма част от настоящата работа. Напредъкът в областта на репродуктивната медицина е отбелязван като напредък по отношение на индивидуалната човешка автономия. Засягайки темата за отговорното родителство, което не стига само до желанието за дете, а включва и възможността за неговото отглеждане, разбирана като един продължителен период на зависимост на детето от родителя. Поставянето на възрастово ограничение за достъп до асистирана репродукция е тълкувано като дискриминационно поради невъзможността такова да бъде изисквано при тези, при които репродуктивен проблем не съществува, а подлагането на тест за пригодност е критикувано като крайно унизително.
Моралната отговорност включва и вероятните последици за детето от една късна бременност, осъществявана посредством новите репродуктивни технологии. Поради това процесът е все по-контролиран чрез различни генетични тестове и диагностики, които да гарантират спокойствието на бъдещите родители. Критикувани заради нетерапевтичния си характер, те намират основание да се защитят чрез аргумента за качеството на бъдещия живот. Редуцирането на живота поражда дискриминационната нагласа по отношение на родените с увреждания хора. Изборите, които правят родителите след резултати от подобни тествания, са определяни като несвободни, продиктувани от социални норми и представи за добър живот, както и от интересите, преследвани от страна на държавата.
Трудно определимата граница между лечение и подобрение е предпоставка за нейното плавно прекрачване. Главата „Подобряване на поколението“ разглежда различните гледни точки, засягащи допустимостта на генното инженерство върху човешката природа. Сочена като евгенична, намесата в генетичния състав обслужва чужди интереси. Детето бива лишено от възможността да направи своя избор. Поради нейната необратимост генната модификация не предоставя възможност на засегнатия да ревизира собствения си живот и да направи желаните корекции.
В заключение представям виждането си по конкретните въпроси, поддържайки теорията, че автономните избори, които всеки член на нашето общество прави за собствения си живот, трябва да бъдат съобразени с общите разбирания за правилен такъв, лежащи в основата на човечното. Налагането на правила, определяни чрез различни политически системи, ще определят облика на света, но едва ли ще гарантират безусловното спазване на конкретните закони. Единственият начин да бъдат ограничени злоупотребите е просвещението като способност за съждение, определящо възможността за избор и поемането на отговорността от извършеното действие.