Възникват много деликатни проблеми по тази тема, както юридически, така и финансови, етически, психологически и др. Като негативно последствие от сурогатното майчинство хората често посочват факта, че при случай на сурогация, нерегламентирана от закона, има опасност заместващата майка да откаже да даде детето на биологичните родители. Възможно е също да започне да ги изнудва финансово. Друг проблем е дали самото осиновяване ще протече гладко. В законопроекта се предвижда заместваща майка да бъде жена, която има поне едно свое дете. Причината, смятат някои, е, ако в следствие на бременността тя получи увреждане и се окаже репродуктивно неспособна, да не съди лекаря или семейството, което е поръчално заместваща майка, но в самия законопроект все пак не е уставновен случай за действие при тази ситуация. Някои жени, споделят, че този закон е нобходимо да се въведе, защото като практика сурогатното майчинство е налице и в България, но има много случаи на изнудване. Някои жени дори се принуждават да направят процедурата в чужбина. Дават се и примери от наказателния кодекс, като се набляга на факта, че докато не се узакони този процес, е нежелателно да се практикува, не само от законови съображения, но и поради липсата на гарант, че сурогатната майка ще се откаже от детето или няма да изнудва семейството. Друг проблем, който се посочва, е че сурогатната майка вече има дете и дори съпругът й да е съгласен тя да стане заместваща майка, това пак не решава проблема за психиката на нейното собствено дете. Възможно ли е да се увреди психиката и разбирането за света на детето на жената, желаеща да стане сурогатна майка, при все че то вижда майка си девет месеца да бременее, а в крайна сметка се оказва, че няма брат или сестра? Има жени, които вярват, че ще се намерят желаещи да станат сурогатни майки от алтруистични подбуди, но повечето са скептични по този въпрос, освен ако не става дума за близък роднина. Някои смятат, че това да се заплати не е неетично, а напротив. Но такива жени имат предвид единствено заплащане на разноските по бремеността, както и временната й нетрудоспособност, което се предвижда и в закона. Има мнения, свързани с отсяване на кандидатките, желаещи да станат сурогатни майки. Ако в закона се има предвид психическата стабилност на жената, много жени имат и други съображения: да не пуши и пие, да е отговорна, разумна и пр. По отношение на заплащането жените смятат, че ако не става дума за сурогация по медицински причини, заплащането е удачно, но в противен случай се задават въпроси като: колко струва едно бебе? Дори се въртят различни цифри, но дори най-ниската, 10 000 лв., е достатъчно стряскаща. Според някои, сурогатното майчинство е бизнес по самата си правна природа. Има жени, които намесват проблема със чувствата на сурогатната майка, както и ситуацията при случай на спор за родителството. Други смятат, че трябва да бъде разгледан и проблема със самото дете, тъй като то се привързва към майката още в утробата й. Смятат, че осиновяването е по-добър вариант, отколкото умишлено да се подлага едно дете на такава психическа травма. Връзката на майката с детето е силна още в утробата и много жени имат опасения, че не биха могли да се разделят с това дете, което девет месеца са носели в себе си. На мнение са, че това е практика, която поставя на първо място желанието на една двойка да има дете, на второ – желанието на сурогатната майка да бъде финансово обезпечена, но не се разглеждат изобщо интересите на детето. Смята се, че се разглежда като бизнес, а не като отношение към човешки същества, което е егоистично. Ценностната система на жените не приема платеното договаряне за зачеване на човешки живот и умишленото му отделяне от жената, която девет месеца е била негова майка. Има опасения, ако родителите, които поръчват сурогатна майка, се откажат от детето, то да отиде в дом за сираци. Други пък смятат, че дете, родено при такива обстоятелства ще бъде обичано, обгрижвано и финансово обезпечено. Засяга се и ситуацията, в която сурогатната майка трябва да се изправи пред близки и колеги и да им обясни какво се случва, някой го сравняват с допълнителна работа. Това е не само трудно, но и объркващо за всички, засегнати от тази практика. Ако едно дете, заченато и родено по този начин, един ден бъде попитано коя е майка му, смятат, че то ще бъде объркано да отговори на този въпрос. Определя се дори като експеримент с такива деца, което въвежда други етически и правни аспект, защото детето не се съгласява. Задават се въпроси като: трябва ли желанието да имаш биологично дете да бъде на всяка цена постигнато? Много хора смятат, че в това няма нищо странно. Те твърдят, че след като има случаи на деца, отглеждани повече време в кувьоз, отколкото в утробата на майката, тогава не би било по-различно дете да се отглежда в утробата на сурогатна майка. Смятат, че това няма да повлияе на детето психически, повече отколкото всяка нормална бременност, с майка, подложена на стрес. Някои сравняват този въпрос с любопитство по отношение изобщо на развитието на репродуктивните технологии. Не се смята, обаче, че след като се регламентира сурогатното майчинство в България, непременно всички двойки с репродуктивни проблеми трябва да се възползват от него. Остава въпроса за личния избор. Сурогатната майка е наричана временна, което поставя проблем: тогава кое е постоянно в този свят? Когато се задава въпросът: кое е собсвено дете, някои отговарят, че този въпрос е по друга тема. Реално това е основата на темата. Казват, че при осиновени деца е по-трудно да им се обясни защо биологичните родители са се отказали от тях, но други са на мнение, че е също толкова трудно да се обясни как точно са купени децата, заченати чрез заместваща майка.
