„Етиката традиционно говори за безусловно уважение към светостта на живота. Но тази
ценност днес става относителна под въздействието на новите медицински технологии, замъглява се сред тревога от това, колко нееднозначен е научният прогрес в плоскостта живот-смърт. За лекари, философи, теолози, прависти, за цялото общество се появява като поле на най-висши залози биоетиката – там, където се разминават границите между някога недвусмислени ценности: В полза на пациента ли е поддържането на живота ми, когато той е в безсъзнание или непоносимо страда? Причиняване на вреда ли са експериментите с умиращи, които биха могли да помогнат в лечението на тежки заболявания? Все по-технизираната медицина става все по-скъпа – но тогава ще има ли грижа за онези, които не могат да плащат?… Какво е полза? Какво е вреда? Кой има право да живее? Кой трябва да умре? Кой може и трябва да взема тези решения?…
В тази книга, която е сред най-акламираните текстове в областта, Джонсън описва увлекателно като роман, с хумор и енциклопедично изобилие, възникването на биоетиката като поле на мислене, говорене и действие. Той не само познава лично почти всички пионери на това плуридисциплинарно поле, но сам е един от бащите основатели – професор емеритус по биоетика на Вашингтонския университет, главен редактор на прословутия компендиум от биоетични документи, наречен Source Book in Bioethics.“
Към съдържанието: Албърт Джонсън. Раждането на биоетиката, ИК Критика и хуманизъм, 2011