ЕТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО СЪС СТВОЛОВИ КЛЕТКИ

Магистърска програма „Интегративна биоетика”

Радина Велчева

ЕТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО СЪС СТВОЛОВИ КЛЕТКИ

Резюме на магистърска теза, защитена на 26.06.2013 г.

Научен ръководител: доц. д-р Станка Христова

 

           Съвременните биотехнологии търпят все по-взривно развитие и имат все по-широко приложение в медицинската практика. Съществена част от тях е посветена на изследването и лечението със стволови клетки. Медицината възлага немалки надежди на този тип лечение, защото се смята, че стволовите клетки са в състояние да заменят пострадали клетки и да изградят система от здрави, като по този начин възстановят увредените части на човешкия организъм, а оттам и цялостния баланс. Тъй като познанията в областта са сравнително отскоро, в момента в световен мащаб продължават изследванията, които да установят свойствата на стволовите клетки и да подобрят методите за лечение. Същевременно, извличането и използването на стволови клетки буди и редица основателни етически въпроси и безпокойства. Те са в няколко основни направления. Един от главните дебати е посветен на въпроса: морално допустимо ли е унищожаването на човешки ембриони, макар и в твърде ранен стадий на развитие? Друг сериозен проблем е комерсиализацията на ембрионите и търговията, реализирана от частни компании. Още един важен въпрос е свързан с нормативната регулация, която да възпрепятства развитието на негативни бъдещи сценарии, свързани с използването на хора против волята им в качеството на донорски материал.  

            Значимостта на тези въпроси и стремежът да бъдат проследени свързаните с тях дебати, бяха в основата на избора на темата. Целта на изследването е да се направи обективен анализ на приложението на стволовите клетки и изследванията, в които такива клетки се използват от морална гледна точка и оттам да се проследи доколко това е съвместимо с биоетиката. За постигането на тази цел бяха поставени няколко задачи. Първо, да бъде дадено обяснение какво представляват самите стволови клетки, какви видове такива клетки има, как биват извличани и какво би могло да бъде тяхното приложение. Следваща задача беше да бъдат изяснени, доколкото това е възможно, нормите и принципите, залегнали в основата на биоетиката, а оттам да бъдат определени биоетични стандарти, които да послужат за изходни позиции, от които да бъде направен анализ. Важна задача на изследването беше да бъде проследен дебатът, посветен на стволовите клетки, добивани от човешки ембриони, като бъдат представени различни мнения. Също така беше необходимо да се проследи нормативната уредба в различни държави.

            Изследването съдържа три глави. Първата е посветена на изясняването на въпросите, свързани със стволовите клетки и представяне на теоретични изследвания, посветени на биоетиката. Във втората глава са проследени част от биоетичните дебати за стволовите клетки и рисковете от комерсиализация, както и регулацията, свързана с използването и изследванията със стволови клетки в редица страни и България. Третата глава съдържа практически казуси при прилагането на процедури със стволови клетки и коментари към тях, като се отчитат различни етични преценки на случаите.

            Изпълнението на поставените задачи постави интересни предизвикателства. Едно от най-главните е трудността да бъдат определени единни биоетични стандарти, които да се превърнат в изходна позиция при последващ анализ. В полезрението на биоетиката е широк кръг от проблеми и тя борави с различни клонове на познанието, като биология, медицина, социология, право, философия и др. Съществуват и доста различни подходи към разискваните проблеми, в зависимост от социо-културната среда, религиозната принадлежност и т.н. Тези различия съставляват сериозна трудност при формулирането на единни оценъчни критерии. Настоящото изследване няма претенциите за изчерпателност при изброяването на различните подходи, а по-скоро прави опит да потърси сходни гледища, които биха могли да бъдат използвани като опорни точки, които да позволят да бъде направен обективен анализ, изхождайки от набор от общи за биоетиката критерии. В този смисъл, когато в изследването става дума за биоетични стандарти, се имат предвид по-скоро разбиранията, чийто фундамент е поставен в трудовете на Кант – че в центъра на вниманието е човекът като автономна личност, която да бъде третирана като цел, а не като средство. В опит да се потърсят основните обединяващи звена на биоетиката, изследването се опира на широко популярните и признати от редица изследователи четири принципа на Том Бючъм и Джеймс Чайлдрес /уважение към автономията, ненанасяне на вреда, благодеяние и справедливост/. От тази гледна точка, биоетиката е разглеждана като морален коректив, който е крайно необходим в съвременната ситуация, при която почти всекидневно се появяват нови и нови научни и медицински открития, чието приложение най-малкото подлежи на дебат.

            Разликите в подходите при анализа от биоетична гледна точка проличават ясно при дебатите, посветени на конкретни проблеми, например за използването на стволови клетки от човешки ембриони. В този дебат един от ключовите въпроси е от кой момент нататък ембрионът следва да бъде третиран като пълноправно човешко същество. Тук се очертават поне три основни позиции, които условно могат да бъдат определени като консервативна, междинна и либерална. Едната гледна точка категорично отрича възможността ембрионите да бъдат унищожавани, дори и в най-ранната им фаза на развитие и независимо от причините, които налагат това. Междинните становища допускат в използването на ембриони в най-ранна фаза в определени случаи, ако това не нанася вреда. Другата гледна точка към проблема приема, че развитието на ембриона на ниво бластоцист не е достатъчно да се твърди, че в тази фаза може да се говори за наличието оформени на човешки черти.

            Поради това, че очертаването на единна позиция е трудно, в медицинската практика се появяват етически дилеми, чието разрешаване е в зависимост от изходната позиция, заемана при анализа на ситуацията. В трета глава на изследването са представени четири действителни казуса, които са били обект на обсъждане и оценките не са еднозначни. Коментарите на описаните в трета глава реални казуси имат за цел по-скоро да представят различните аргументи и варианти за анализ, отколкото да следват оценъчен подход. В тази връзка, основният стремеж на изследването е към обективност, поради което са представени разнообразни и дори противоречащи си гледни точки по даден проблем.

            В известен смисъл по-консенсусен момент има по отношение на комерсиализацията на стволовите клетки и ембрионите, защото надделява мнението, че отношението към клетките и изобщо към която и да е част от човешкото тяло не бива да бъде като към стока, с която може да се търгува.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *