Магистърска програма „Интегративна биоетика”
Александър Бандеров
Обогатяване на биоетичения дебат относно автономия и невробиологични подобрения чрез лаканианската псиоханалитична парадигма
Резюме на магистърска теза, защитена на 06.07.2016 г.
Научен ръководител: д-р Стоян Ставру
Съдържанието на дипломната работа е разделено в три глави – представяне на по–важните дискусии около невробиологичните подобрения (първа глава), излагане на лаканиански концепции за фантазията, jouissance, обектът малко а, Символичното, Реалното, Въображаемото (втора глава), представяне на възможни практически приложения чрез казуси от практиката на психоаналитици и случаи от практиката на автора (трета глава).
Дипломната работа се фокусира върху представянето в нова светлина биоетичния дебат чрез един неочакван източник – психоанализата от лаканианска ориентация. От нейна гледна точка проблемът за автономията е само знак за нещо по–дълбоко. Дълбочината, за която става въпрос, е свързана със значението на моралния закон в ерата на инструментализирането на човека. Какъв би трябвало да е този закон? Не са ли невробиологичните подобрения в унисон с него, защото целят промотиране на автономията? Или защото целят всеобщото благо? Не са ли те естествено продължение на вековния човешки иновативен дух?
Въвеждането на Лакан е нужно поради две причини. Първата е, че чрез Лакан абстрактното понятие за автономия при Кант ще бъде обвързано по-лесно с практиката без да е нужно прибягване до утилитаризъм или субстанциализъм. Тоест ще могат да се обособят приложни модели за решаване на биоетични казуси през призмата на лаканианската теоретична и практична парадигма каквато е неговата психоанализа. По този начин биоетиката по-скоро ще успее да промотира автономия, вместо постоянно да я защитава.
Втората е, че Лакан доразвива Кант чрез въвеждането на априорния обект малко а, който е причина за Желанието (доближаващо се до Кантовия „трансцедентален субект“). По този начин постигането на автономията няма да бъде ограничено само в определено процедурно–йерархична рамка или обяснявана чрез лаически доводи.
Лакан е този, който доразвива Фройд, а може да се каже и Кант в своята психоаналитична теория и практика. Чрез добавянето на jouissance, обектът малко а, преодоляването на фундаменталнта фантазия той не прави нищо друго освен да покаже как на практика може да се постигне осъществяването на моралния закон и съответно автономията.
Имайки предвид това, процесът в една (етична) консултантска практика, обусловен от психоанализа, ще зачете правото за информиран избор и други изисквания в медицинската практика по начин, които зачита Субектността на пациента и би промотирал по силен начин неговата автономия не чрез теоретични принципи, а чрез практически измерения към човечността, към променяне на координатите на „фундаменталната фантазия“, а не към редуцирането до обект на легална/инструментална практика.