Магистърска програма „Интегративна биоетика”
Маргарита Габровска
СТИГМАТИЗИРАНОТО ТЯЛО ОТ ДРЕВНА АТИНА ДО СЪВРЕМЕНЕН НЮ ЙОРК. ДИСКУРСИВНО-ЕТИЧЕСКИ АНАЛИЗ
Резюме на магистърска теза, защитена на 12.03.2014 г.
Научен ръководител: доц. д-р Ина Димитрова
Настоящото изследване си поставя за цел да разгледа динамиката в развитието на стигматизиращите нагласи по отношение на физическите отклонения от медицинската и социална норма от Древността до наши дни. Проблематизиран е въпросът за автономността на различното тяло, социалната му включеност и участието му в обществените процеси. Обект на анализ са етичните норми, определящи отношението към него в исторически план, както и дълготрайните последици от тях.
В настоящия текст под определението „физическа различност” се визират, от една страна, телата с вродени или придобити видими морфологични отклонения от медицинската идея за нормална телесна структура (анормални тела) и от друга – тези с доброволно и целенасочено изменен фенотип (модифицирани тела).
Каква е причината да бъдат разглеждани в една плоскост две на пръв поглед различни явления – физическите аномалии и телесните модификации? Първите – нежелани, носещи идеята за обезобразеност и уродливост, вторите – съзнателно постигнати, олицетворение на желан образ, демонстриращи принадлежност към определена културна общност и изповядване на определени ценности. Независимо от история на произхода, би могло да се хипотезира, че присъствието им в обществото генерира сходни изключващи и/или стигматизиращи и защитни нагласи. Сякаш присъствието на изключение от нормата внася несигурност в ежедневното функциониране на общността най-вече с неизвестността си. Като естествена реакция се появява стремежът на групата да назове изключението, поемайки контрола и превръщайки го в нещо познато и безопасно, а след това да го изключи, приобщи или да го постави на комфортна дистанция. Валидността на тази хипотеза предстои да бъде проверена посредством исторически преглед, фокусиран върху развитието на отношението към анормалното тяло, който ще намери своя логичен завършек в съвремието, където към неговия образ се присъединява и този на модифицираното тяло, характерно за западните общества през последния век.
Първата част на изследването, отнасяща се до историческото разглеждане на темата за физическата различност, интерпретира проблема във филогенетичен план. Най-значимите епохи, оставили отпечатък върху западната цивилизация, са подложени на етически анализ, в центъра на който е поставен проблемът за автономността на анормалното тяло, както и социалните реакции, които предизвиква присъствието му.
Втората част очертава нашето съвремие, където проблемът е разгледан в онтогенетичен план. Тя включва раздел с преглед и анализ на резултатите от проведеното от Божидар Ивков през 2010г. емпирично социално изследване, представящо обществените нагласи спрямо увреденото тяло и друг, в който се изследва една съвременна форма на заявяване на индивидуална свобода и самоопределение – телесното модифициране.
Частта, посветена на телесното модифициране, разглежда както обществените му функции като цяло – да приобщава и дистанцира индивида, така и етичните и правни аспекти на по-специфични негови форми, като операциите за смяна на пола, доброволното ампутиране на здрав крайник и произтичащите трудности в контекста на медицинската етика.
Разделът завършва с разглеждане на естетичната хирургия като форма на телесно модифициране, различаваща се от предходните главно заради разпознаването й от обществото като стремеж към постигане на красив и естетичен външен вид, на облик, който приобщава индивида към нормалното общество, а не го отдалечава от него. Докато едни форми на телесно модифициране са мислени по-скоро като маргинални, „осакатяващи” и „увреждащи” човешкото тяло, естетичната хирургия най-често се приема като грижа за и „инвестиране” в себе си. Описаното в тази точка проблематизира някои от наблюдаваните тенденции към асоцииране на красотата на човешкото тяло с успеха, интелигентността и здравето му. Изследван е проблемът с автономията на избора – дали тялото е променяно по силата на свободната и независима воля на притежателя си, или по-скоро под влиянието на външни обстоятелства и конкретен социален контекст.
Заложената в текста идея за стигмата, е развита на база теоретичната концепция на Ървинг Гофман, който разглежда стигматизацията като социален процес, атакуващ различни нива на „различността“. Неговата теория осигурява подходящ понятиен апарат за целите на разглеждането на проблема в социален контекст. Докато термини като „различност“ и „другост“ дават ограничено разбиране за маргинализираната идентичност, защото са съществителни имена, то терминът „стигма“ притежава няколко граматически форми, с които да се отбележи комплексният характер на социалното взаимодействие и участниците в него.
Наличието на подобна семантична гъвкавост позволява да бъде определен стигматизиращият образ – институцията или системата, която стигматизира; може да бъде назован изолиран аспект от цялото, който се приема за стигма или да бъде описана група от хора, която поради някаква причина е стигматизирана. В този смисъл тази теория предоставя метод за проследяване на процеса на създаване на културни „малцинства“ или „различности“.
Образът на стигматизираното тяло може да бъде разпознат във всеки времеви отрязък, като ситуирането му зависи изключително от спецификата на конкретния исторически период и съответното отношение на обществото към различията и анормалността. Изследването на различните аспекти на проблема има за цел да подчертае изначалната усложненост на социалните структури и мястото на индивида в тях.