Магистърска програма „Интегративна биоетика”
Явор Добринов Спасов
СМЪРТ И ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО. ЕВТАНАЗИЯ И ПАЛИАТИВНА ГРИЖА
Резюме на магистърска теза, защитена на 12.03.2014 г.
Текстът се състои от три глави и заключение.
В първата глава с наименование Смъртта във философията. Отвъд болката и страданието се разглеждат автори, които третират проблематиката на смъртта отвъд най-значимия й антропологически въпрос – въпросът за страданието и смисъла на живота в контекста на неговия край. Напротив, избрани са автори – Платон, Хайдегер, Дерида – чрез аргументацията, върху текстовете на които е подчертано принципното положение, че философията намира за много привлекателна темата за смъртта при решаването на проблеми, преминаващи антропологическите граници. А именно: проблематиката на Истината, Битието, природата на Знака и означаването.
В тази глава е прокарано отчетливо разбирането, че такова начало е много отдалечено от същината на темата. Но с това далече – пълно безразличие към проблема за болката и страданието – е направен опит да се подчертае контрарно най-близкото в близкото – страданието, водещо след себе си мисълта за смисъла на живота и цялостта на човешкото битие.
На страница 15 в текста е отбелязано С темата за смъртта философия решава най-амбициозни теоретически въпроси – Истината, Времето, Аз-а. Философията и не иска, и не може да реши най-човешкия проблем, проблемът за болката и страданието, които изживяват тялото и душата пред срещата със смъртта. Проблемите за достойната битка с тази болка и това страдание. Това са истинските проблеми на биоетиката.
Така създаденото сякаш голямо и изкуствено напрежение между философията (тя си има своите значими екзистенциални прозрения по проблема за смъртта) и биоетиката, отколкото то е в действителност, е замислено с намерение да бъде откроена новаторската същност на биоетиката.
Втората глава с название Евтаназия. Смъртта като благо разглежда историята на понятието евтаназия и историята на плахата прагматика при прилагането му. Това разглеждане започва естествено с първото дефиниране на евтаназия при Франсис Бейкън и преминава към описание на проявите на евтаназия, описани в ярки интерпретационни текстове на Хьозинха, Буркхарт, Томас Мор, Мишел Монтен, Дейвид Хюм.
За обговярането на основните теоретически акценти при анализа на понятието и следващите от него практики е използвана като методологическа основа великолепната студия на Филипа Фут Евтаназия. Студията на Филипа Фут дава онзи тласък на изследването, чрез който авторът на магистърската теза успява да изясни на самия себе си най-важния теоретически проблем – евтаназията е приложима само като благо за този, който умира. На основата на този ярък теоретически акцент вече наистина може да бъде издигната стройната система на идеите за прагматическите следствия при асистираното самоубийство. Без страх за причиняване на зло и вреда.
В третата глава Палиативна грижа. Професионализъм и милосърдие при безнадеждност се използва като методологическа основа теоретическата постановка на Фуко от неговата блестяща книга Лудостта в класическата епоха, а именно: истинската парадигма на разума може да бъде очертана чрез парадигмата на не-разума. Чрез могъщия авторитет на Фуко авторът на магистърската теза се опитва да очертае границата между лекуваща и палиативна грижа така, че да бъде подчертано: от онова, което може и не може да постигне лекуващата медицина, следва онова, което трябва и не трябва да прави палиативната медицина.
В тази глава авторът застъпва тезата, че в България палиативна грижа няма. Този извод той разполага върху проучванията, които е направил и собствените си преживявания. Изводът е още по-скръбен, защото авторът е убеден, че лекуващата медицина чиновнически ограничава дългия си хуманен път само до късите клинични пътеки.