ПЪРВИ И ВТОРИ ЮГОИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ ПО БИОЕТИКА

Валентина Кънева

Социологически проблеми 1-2, 2006

ПЪРВИ И ВТОРИ ЮГОИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИ ФОРУМ ПО БИОЕТИКА

(16-18 юни 2005 г. и 15-17 юни 2006 г., Мали Лошини, Република Хърватска)

От 16 до 18 юни 2005 г. на остров Лошин, Република Хърватска, се проведе междуна­родна конференция на тема „Интегративна-та биоетика пред лицето на интер- и интра-културните различия“. Организатори на кон­ференцията бяха проф. Валтер Швайдлер, проф. Томас Сьорен Хофман от Философс­кия институт на Рурския университет в Бо-хум и проф. Анте Чович от Философския фа­култет на Университета в Загреб. Конферен­цията се проведе с подкрепата на Германска­та служба за академичен обмен (DAAD), Фон­дацията „Александър фон Хумболт“ и Хър­ватското философско дружество.

Форумът даде старт на един проект за био­етика в страните от Югоизточна Европа, кой­то си поставя за цел да насърчи интердисцип­линарното изследване, научния обмен и об­разованието в областта на биоетиката в ре­гиона. Идеята за този проект възникна на про­ведената в Междууниверситетския център (IUC) в Дубровник от 1 до 3 октомври 2004 г. международна конференция на тема „Биое­тиката в Южна и Югоизточна Европа. Въз­можности за интегративна етическа рефлек­сия на фона на интеркултурните различия в Европа“¹ . Освен изграждането на мрежа за сътрудничество на експерти и млади учени, в рамките на проекта се предвижда създаване­то на референтен център по биоетика за Юго­източна Европа, както и съвместна образова­телна програма.

Форумът бе предшестван от едно стана­ло вече традиционно в Хърватска събитие —дните на биоетиката в Мали Лошини, орга­низирани от Хърватското философско дру­жество, Хърватското биоетическо дружество и града Мали Лошини² . Регионът е с уникална на природа, обект на екологична защита — изключителен не само заради природна?: красота на островите и морето, но и с архитектурата, въплътила духа на една средизем­номорска култура. Мястото не случайно е приютило годишните срещи на философи, ме­дици, социолози и теолози, обединени от ин­тереса си към биоетическата проблематика от гражданската си ангажираност с пробле­мите на екологията и биоетиката — то не силни внушения по отношение на търсената нова култура на живота и хармония с природата.

В конференцията участваха около 20 екс­перти и млади учени от Югоизточна Европа. Основна тема на форума бе разбирането за биоетика. Фокусирането върху толкова цен­трална проблематика бе наложително с ог­лед на твърде динамичното развитие на тази сравнително нова дисциплина, на съществу­ващите разминаващи се становища относно характера, обсега и проблемното й поле, както и различията в нивата на провежданите днес биоетически изследвания. Важно при отсъждането на тези въпроси бе да се открие културният и социален контекст, който съще­ствено повлиява водените в страните от ре­гиона дискусии. Участниците във форума изразиха позициите си по отношение на идеята за една интегративна биоетика като философска дисциплина, далеч отвъд само медицин­ската етика, в която си пробива път нашата рефлексия и чувствителност по проблемите на живота и оцеляването на човечеството.

Конференцията се проведе под патрона­жа на президента на Републиката Степан Месич и бе открита с поздравително писмо от президента към участниците във форума и кратки встъпителни слова на организатори­те. Докладите бяха разпределени тематично в групи, които обхващаха най-напред фунда­ментални проблеми на биоетиката с оглед на разбирането за природа, култура, наука и вза­имоотношенията между тях; проблеми, свър­зани с обосноваването на биоетиката и раз­лични нейни аспекти; и накрая, проблеми на образованието по биоетика, публичната дис­кусия и политиката.

Томас Сьорен Хофман анализира аргу­ментите, открояващи културните различия в съвременните биоетически дискусии, нивата в разбирането за култура с оглед на един съв­ременен дебат върху партикуларността и уни­версалността и подчерта важността на удър­жането на една универсална перспектива по отношение на биоетическата проблематика. Серджо Белардинели, професор по полити­ческа философия в университета на Болоня и член на Комисията по биоетика на Италия, очерта по-скоро насоките на търсенията по отношение на едно разбиране за природа и човешка природа днес и акцентира върху опосредяването между природа и култура посредством понятието за свобода. Миленко Перович от Нови Сад предложи в доклада си поглед към биоетиката от една хегелианска перспектива, а Курт Цайдлер от Виена из­следва възможността етиката на Кант да пре­достави модел за една съвременна етика на науката. Отново върху понятието за приро­да, но с оглед преди всичко на проблемите около генно-модифицираните храни, бе със­редоточен доклада на Мариян Йост от Аграр­ния колеж в Крижевци.

Хайке Баранцке от Факултета по католи­ческа теология на Университета в Бон, асо­цииран член на Междуфакултетния център за етика в науките (IZEW) към Университета на Тюбинген, представи основни позиции от нас­тоящата дискусия върху понятията за човеш­ко достойнство и святост на живота в Герма­ния. Изчерпателен по отношение на ситуаци­ята и изследванията в областта на биоетика­та в Румъния бе докладът на Теодора Манеа от Университета в Яш. Докладът на Вален­тина Кънева от СУ „Св. Кл. Охридски“ бе със­редоточен върху понятието за автономия и границите на автономията в биоетиката. Въпросите на живота и смъртта бяха централни и в доклада на Бардил Чипи от Тирана върху критериите за смъртта и правно-медицинските проблеми, свързани с евтаназията. Оп­ределена визия за биоетиката представи про­фесор Кирил Темков от Скопие, който бе из­брал за тема етиката в дефектологията като модел на биоетика.

Валтер Швайдлер насочи вниманието към проблемите на образованието по биоетика в рамките на хуманитарното образование. То според него би трябвало да открива хоризон­та на един свободен и воден с чувство за от­говорност живот, формирайки усет и способ­ност за самоосъществяване и близост, както и разбиране за граница. Идеята за подобно образование бе конкретизирана в доклада на Райнхард Вернер, който запозна участниците във форума с един проект за политическо об­разование на млади хора, бъдещи лидери, с което той като психолог е тясно ангажиран. Образователната програма по биоетика в Ме­дицинския факултет на Университета в Рие-ка бе представена в доклада на Нада Госич. Докладите на хърватските участници Иван Цифрич, Тончи Матулич и Крунослав Нико-дем представиха резултатите от проведеното сред студентите в Университета на Загреб со­циологическо проучване на нагласи и пози­ции по биоетически проблеми.

Гюнтер Пьолтнер, професор по филосо­фия от Университета на Виена, от дълги го­дини ангажиран с проблемите на медицин­ската етика, а понастоящем председател на правителствената комисия по биоетика в Австрия, открои в доклада си взаимовръзка­та между антропология и етика и необходи­мостта да бъдат изследвани философско-антропологическите предпоставки на определе­ни позиции в биоетиката. Проблемите около такъв вид предпоставки той илюстрира с ог­лед най-вече на позициите в съвременния де­бат за статуса на човешките ембриони. Дан­ните на естествените науки се нуждаят от ин­терпретация и трябва да бъдат реинтегрирани в контекста на жизнената ни практика и собственото ни разбиране за нас самите. То­ва според Пьолтнер е задача на една философско-антропологическа рефлексия, чийто критически потенциал трябва да бъде пазен и която има грижата критически да подсигу­ри собствените си основни онтологически по­нятия. Борут Ошлаи от Любляна разви в док­лада си идеята за двустепенен модел на биоетика: биомедицинска етика, от една страна, и универсална етика на живота, от друга. Ве­лимир Валян, професор по францисканска те­ология от Сараево, проблематизира отноше­нието между биоетика и научна практика. Зак­лючителният доклад на Анте Чович бе върху разбирането за интегративната биоетика ка­то плури-перспективистична дисциплина и идеята за изграждане на референтен център по биоетика за Югоизточна Европа като стъп­ка по пътя на институционализирането на биоетиката в региона.

Една от идеите на организаторите бе на всеки форум да се представя нов биоетически проект, институция или конкретна иници­атива от страните от Югоизточна Европа. На този първи форум подробно в доклада на Сю­лейман Босто от Сараево, с фотоизложба, подредена във Вели Лошини, и публикации бе представен проектът ФОНДЕКО — при­родозащитен проект от Босна и Херцегови­на. Бе предоставена подробна информация за целите и различните най-вече екологични инициативи на сдружението, основано през 1994 г. в Сараево, както и за подпомогнатите в рамките на проекта научни изследвания. В резултат на усилията на двама от участници­те във форума — професорите Сюлейман Бос­то и Велимир Валян — в края на март и нача­лото на април 2006 г. в Сараево е проведен Първият конгрес по биоетика в Босна и Хер­цеговина и е учредено Биоетическо дружест­во на Босна и Херцеговина.

Вторият Югоизточноевропейски форум по биоетика ще се проведе от 15 до 17 юни 2006 г., отново в Мали Лошини и ще бъде пос­ветен изцяло на проблемите на биоетическото образование.

***

Проведеният през юни 2006 г. в Хърват­ска Втори форум по биоетика имаше за цел документиране на наличните форми на обра­зованието по биоетика в страните от Югоиз­точна Европа и очертаване на възможности­те за бъдещо развитие. Повечето от доклади­те на участниците във форума съдържаха под­робна информация за програми и курсове по биоетика на различни нива и в различни об­разователни институции, както и информация за отделни инициативи в страните от регио­на. Друга част от докладите бяха фокусирани върху методологическите проблеми, свърза­ни с биоетиката и преподаването на биоетика. Най-често разисквани в това отношение бяха въпросите за интердисциплинарността на образованието по биоетика и плурализма на гледните точки, представени в него, съот­ношението между културна специфика и уни­версално съдържание в програмите.

Основна тема на форума бе отново поня­тието за интегративна биоетика и образова­телните форми, които съответстват на това разбиране. В доклада на професор Анте Чо­вич, с който бе открита конференцията, бе раз­гърната една визия за биоетиката като фило­софска дисциплина, интегрираща различни научни и културни перспективи в общ смис­лов хоризонт. Чович очерта една мащабна промяна в парадигмата на знанието, свърза­на с прехода от инструментално знание към едно насочено към ориентирането на човека в света знание, характерно за биоетиката. То единствено според него може да отговори на предизвикателствата на XXI век и на нужда­та от смисъл. Тази промяна в знанието пред­полага преосмисляне на понятието за истина — отказ от абсолютна истина и излизане из­вън едно понятие за истина на обектите, как­то и признаването на истината на вътрешния опит. Също толкова широка перспектива с ог­лед на разбирането за образованието и антропологическите му основания като предава­не на знание относно специфичния за човека начин на съществуване очерта в доклада си Валтер Швайдлер. Същевременно той насо­чи вниманието към актуалността на въпро­сите, свързани с разбирането на телесността и природността с оглед на условията за чо­вешко съществуване. Томас Сьорен Хофман направи в доклада си опит за преосмисляне на наследството на натурфилософията и изс­ледва възможността за промяна на една обективираща природата гледна точка посредст­вом идеята за „проявяваща се“ природа. Регине Катер от Философския институт на Уни­верситета във Фрайбург постави проблемите за връзката между човека и останалите живи същества, както и проблемите за отговор­ността на човека за не-човешкия живот като проблеми на идентичността. Определението за правно лице и благата в правото, когато става въпрос за защита на природата, бяха основна тема в доклада на Тудор Авригеану от Букурещ.

Що се отнася до биоетиката и образова­нието по биоетика Сюлейман Босто постави въпроса за плурализма на гледните точки по отношение на ценностите и доколко той е съв­местим с идеята за една универсална биоети-ка. Иван Цифрич подчерта, че за една прог­рама е важна както културната специфика — спецификата на техническата, медийната, тра­диционната култура, така и универсалното съ­държание и съгласуваността it c универсални цели. Велимир Валян въведе с оглед на обра­зованието едно разграничение между инстру­ментално знание и знание за съществуване­то, а Борут Ошлай изследва светогледното из­мерение на биоетиката. Проблемите на об­разованието и възпитанието в най-ранна въз­раст бяха основна тема в доклада на Кирил Темков. Докладите на Нада Госич, Валенти­на Кънева и Теодора Манеа бяха насочени по-скоро към университетското образование по биоетика. Професор Бардил Чипи открои в доклада си проблемите, свързани с правата и задълженията на пациентите в Албания с оглед на злоупотребите с тези права. До­пълнителна информация за формите на обу­чение в отделните страни съдържаха изказ­ванията на младите учени, които взеха учас­тие във форума: Нора Божилова от Универ­ситета на Велико Търново, Адмир Синамати от Тирана, Лука Омладич от Любляна, Деян Донев от Скопие и др.

В някои страни от региона има разрабо­тени специални програми за въвеждането на биоетиката като учебен предмет в средния курс. Стъпките, предприети за изработване­то на такава програма в Италия, описа в док­лада си професор Серджо Белардинели. Про­фесор Курт Цайдлер представи универси­тетските програми по етика в университети­те на Залцбург и Виена. И двамата отделиха внимание на процесите на институционали-зация на биоетиката и функционирането на етическите и биоетическите комисии в Ита­лия и Австрия. Белардинели посочи конкрет­ни проблеми, свързани гласността, която по­лучават решенията, изработвани от специа­лизираните комисии и с недостатъчната спо­ред него комуникация между комисиите и об­ществеността. Наблюденията си относно об­ществената дискусия той обобщи във връзка с проведения миналата година в Италия ре­ферендум по въпросите на асистираната репродукция. Лудгер Хонефелдер от Универ­ситета в Бон постави акцент върху предизвикателствата преди всичко в областта на био­логическите изследвания и медицината и вър­ху необходимостта от политически дебат по проблемите. Участието му във форума бе важ­но и с оглед на организационния опит, който професор Хонефелдер има като директор на Института за наука, и етика (IWE) към Уни­верситета на Бон и Германския референтен център за етика в науките за живота (DRZE).

Ново в тазгодишния форум бе участието на двама учени от областта на генетиката. Докладите на Ясминка Павлович от Загреб за възможностите на генната терапия и ети­ческите проблеми, свързани с генната тера­пия и на Любомир Берберович от Сараево за първите стъпки в областта на генното ин­женерство и опита на водещи учени в област­та да обединят усилия за осмислянето на следствията от технологията бяха посрещна­ти с много голям интерес. Впечатляваща ком­петентност в различни научни области демон­стрира Ханс Вернер Ингензип от Универси­тета в Есен. В доклада си върху вегетативна­та терминология в съвременната медицина той представи различни разбирания и оцен­ки за вегетативния живот от античността до съвременната биоетика. Позиции на Питър Сингър и Ханс Йонас, изказани по повод жи­вота на пациенти в т.нар. трайно вегетативно състояние, бяха прецизно анализирани, а раз­ликите между тях бяха илюстрирани чрез слу­чая на Тери Шайво.

В заключителната дискусия бе изтъкнато, че интегративната биоетика е все още про­ект, който тепърва трябва да бъде разгърнат, че е необходимо да се положат усилия не са­мо за образованието по биоетика, но и за ак­тивизиране на обществената и политическа дискусия по проблемите. В същото време бе явно, че сред участниците във форума, въп­реки различията, съществува съгласие по про­екта за интегративна биоетика и воля той да бъде реализиран. Намеренията на организа­торите са не само годишните конференции в Хърватска да продължат, но и да се работи за изграждането на референтен център по био­етика за страните от Югоизточна Европа, как­то и за създаването на съвместна образова­телна програма. Една първа стъпка в това направление е организираното през септем­ври в Хърватска лятно училище по биоетика.

1. За проведената в Дубровник конференция виж материала на Христо Тодоров в списа­ние Християнство и култура, 2004/4. Док­ладите от тази конференция са публикувани в сборника AnteEoviffi/Thomas Soren Hoffmann (Hrsg.) Bioethik unci kulturelle Pluralitat. Die siidosteuropaische Perspektive. Sankt Augustin: Academia Verlag, 2005. [↩]
2. За една от по-ранните инициативи в област­та на биоетиката в Хърватска вж. В. Коле; Глобална биоетика срещу глобалната анар­хия. Философски алтернативи, 2002/1—2. [↩]