Автор: Валентина Кънева
Оригинален текст: Култура – Брой 25 (2643), 01 юли 2011
Албърт Р. Джонсън. „Раждането на биоетиката”. Превели от английски Ина Димитрова и Росен Люцканов. ИК КХ – „Критика и Хуманизъм”, С., 2011
Появата на книгата на Албърт Джонсън “Раждането на биоетиката” на български език е вече събитие у нас. Албърт Джонсън е една от големите фигури на американската биоетика – католически теолог и философ, етик и биоетик, професор емеритус по етика в медицината от Медицинското училище на Вашингтонския университет, дългогодишен ръководител на Департамента по история на медицината и медицинската етика, а преди това на отдела по медицинска етика към Медицинското училище на Калифорнийския университет, Сан Франциско.
Книгата е не само впечатляващо по обхвата си изложение, побрало удивително количество факти, събития, личности, а жив и увлекателен разказ на участник в събитията, който има съществен принос за развитието на биоетиката. Изложението демонстрира осъзнатост както по отношение на личното усилие и дело, така и за принадлежността към една интердисциплинарна академична общност, ангажирана с проблемите на биоетиката.
Историята на американската биоетика е вълнуваща, защото е история на важни промени. Книгата на Джонсън описва трансформацията в медицината и медицинската етика от втората половина на XX век, в голяма степен определила облика на медицинската практика и медицинските изследвания в Америка днес. Мащабът на начинанието, както и обществената значимост на предприетото, са забележителни. Разказаната от Джонсън история е показателна – за идеите, с които биоетиката начева в Америка, личностите, институциите, силите и съпротивите, които имат важна роля в развитието й. В книгата ярко се открояват портретите на основни участници в събитията – преди всичко теолози, философи, медици, юристи, които първи се включват в дебатите. Личните впечатления не замъгляват реферираните в стегнат стил основни идеи на авторите и мястото им в общата картина, която Джонсън нито за миг не губи от поглед.
Изследването представя последователно основни етапи в развитието на биоетиката – организирането на първите конференции, основаването на изследователски центрове, работата в комисии на различни нива, въвеждането на академични програми. То ясно очертава обществения и политическия контекст на това развитие – ролята на гражданските движения, както и на политическите инициативи. Фокусът е върху пет проблемни области, около които са съсредоточени първите дискусии – медицинските експерименти и проблемите около защитата на личностите, участници в експерименти, напредъкът в генетиката, появата на трансплантационната медицина и свързаното с нея преосмисляне на критериите за настъпването на смъртта, сложните въпроси за смъртта, в голяма степен подбудени от новите възможности на медицината за поддържане на живота, но и от отстояваното право на лична автономия и самоопределение; проблемите в областта на репродукцията и репродуктивната медицина. Описанието на тези дискусии е многопластово – то проследява сложния диалог между дисциплините и участниците от академичните среди, обществената ангажираност и дебат, политическите решения.
Периодът е белязан от съществени промени в самата медицина, свързани с технологичното й усилване, организацията й, икономиката, с правното регламентиране на отношенията. Благодарение на важните функции, които изпълнява – както за индивидите, така и за обществото – медицината се радва на особена упълномощеност, съсредоточава огромно обществено доверие, но и власт. Разказаната история представя възникването на биоетиката донякъде като реакция срещу твърде технологизираната медицина и загриженост по отношение на следствията от осъществения технологичен напредък. С биоетиката на преден план излизат етически проблеми, осмислянето и разрешаването на които не е възможно в рамките на самата медицина и които изискват по-широка рефлексия.
Става въпрос и за повдигането на покривалото от една област, която дълго време е оставала затворена, и за отварянето й за “окото на публичността”. По думите на Даниел Калахан, цитирани в последната глава, това се случва и благодарение на “щедрото държавно финансиране и обществения интерес към нея като цяло, а понякога и към скандалите, възникващи в нейните предели”. Резултатът е – установяване на “обществен надзор” над медицината.
Разтърсващите факти, които Нюрнбергските процеси изваждат на бял свят около медицинските експерименти с човешки същества по времето на Втората световна война, но и разкритията в Америка и публикациите на Хенри Бийчър близо двадесет години по-късно, сериозно подкопават доверието в медицината и в моралния авторитет на лекаря-изследовател. Те насочват вниманието на обществеността към необходимостта от регламенти. От областта на медицинските експерименти изискването за информирано съгласие е пренесено в клиничната практика и води до съществени промени в отношенията между лекар и пациент. Нарочни комисии и участващите в тях учени полагат усилия за обосноваване на етически принципи, регламенти и стандарти за практиката. Тези усилия са свързани и с преосмисляне на етоса на медицината и целите на медицината в една променена ситуация.[1]
Разказаната история е и история за поразителните открития и напредък в биологическите науки и медицината от втората половина на века, които пораждат надежди, но и страхове – по отношение на целите, за които могат да бъдат използвани, двойствените следствия, неизмеримите по сложност нови проблеми, които пораждат. Откритията в генетиката са особено показателни в това отношение – те обещават лечение на нелечими досега заболявания, но събуждат и призраците на старата евгеника, невинаги ясно различима от т. нар. нова и либерална евгеника.[2] Трансплантационната медицина е описана като “чудото” на модерната медицина, но развитието й е свързано с тежки проблеми около донорството на органи и комерсиалните практики, гарантирането на справедливостта и солидарността.
Разбира се, въпреки богатството на изложението, то не би могло да бъде изчерпателно. Джонсън сам определя времевите му граници – от Нюрнбергските процеси през 1947 г. до 1987 г. Става въпрос за ранната история на биоетиката в Америка, а в годините след 1987 г. настъпват нови развития, свързани както с научните открития, с нови проблемни полета и фокуси в академичните и публичните дебати, така и с преосмислянето на идеи и аргументи от ранните дебати, с промени в обществения и политическия климат.
В изложението само мимоходом са споменати някои проблеми на това развитие, свързани с претенциите за експертност по отношение на моралните проблеми, сблъсъка на интереси в биоетиката, универсалността на принципите и културните различия, които предават различен облик на практиката на медицината в други общества.
Не са премълчани, обаче, сериозните липси в теорията – най-вече в етическата теория от 60-те години, в която доминират метаетиката и прагматизмът. Ханс Йонас, получил образованието си в Европа и в съвсем друга среда, е едно от малкото изключения, които Джонсън споменава. Философската му система, обаче, е описана като “прекалено онтологична, прекалено консервативна за вкуса на средния американски етик”, въпреки че е “пример за сериозен, умел и задълбочен философски анализ”.[3] Тук действително е откроена важна разлика по отношение на подходите в Европа, свързана с влиянието на Кантовата философия, религиозната философия, феноменологични и онтологични подходи.
Тези недостизи в теорията са явни в частта, в която Джонсън обсъжда принципите на биомедицинската етика и най-вече принципа за автономията. Принципът за уважение към личната автономия, според автора, съвсем не е “хомогенен” – в него са налице както отблясъците на теологическото учение за светостта на живота, така и на секуларния му вариант от Кантовата етика. Той, обаче, е обвързан, според Джонсън, и с американския етос и присъщия му индивидуализъм.
Собственият му принос към теорията е свързан с обновяването на традицията на казуистиката, на която е посветена книгата, написана с философа Стивън Тулмин. Традицията на казуистиката не е непозната за Джонсън, получил образованието си при йезуитите. От друга страна, казуистиката винаги е била и е важна за медицината, медицинската етика и за нейното преподаване. Идеята за изследването, както авторите обясняват, идва по-скоро от опита им за постигане на съгласие и обсъждането на случаи, придобит в дискусии и от работата в комисии.[4] Проблемите с методологията на биоетиката остават, по признанието на Джонсън, нерешени и това е основната причина тя да не може да бъде в строгия смисъл на думата определена като “дисциплина”.
В изследването си Джонсън отделя особено внимание на връзката между теология и философия и диалога между двете дисциплини, който не минава без сериозни сътресения. В началото на книгата той споделя важен личен момент, свързан с отказа от свещеничеството и с обръщането към сложните практически въпроси на реалния живот. Има и обратни движения, обаче, като при Хуго Тр. Енгелхард – “enfant terrible на биоетиката: неудържим, дори непочтителен, непредсказуем”, както го описва Джонсън, който след години, посветени на очертаването на един секуларен хуманизъм в основите на биоетиката, съразмерен с плурализма на съвременния живот, написва “Основите на християнската биоетика”.[5]
Особено достойнство на изследването е очертаването на либералната политическа рамка на американската биоетика. В края на изложението са намерили място идеите на Джонсън за американския етос и измеренията на индивидуализма в него, както и на мелиоризма и определен вид морализъм. Европейското развитие е описано като позакъсняло в сравнение с американското, без това, разбира се, да означава, че на проблемите в медицината се отделя по-малко внимание. Изложението не би могло да зачита развитията в Европа от последните десетилетия, както и особеностите, сред които са липсата на професионализация в областта на биоетиката, предпазливостта, с която се подхожда към проблемите, по-голямото разнообразие в подходите и по-силната критика на технологичното развитие и на едностранчиво представяния научен прогрес и в биологията, и медицината.
Фокусът в изследването на Джонсън е върху проблемите, породени от развитието на биологическите науки и медицината. В това отношение той е по-близо до определението на Андре Хелегерс за биоетика, отколкото до по-широкото разбиране, което споделят Ван Ранселър Потър и Ханс Йонас, в което обсегът на биоетиката е разширен до живото изобщо и осъзнаването на по-широки планетарни взаимовръзки. Тези идеи присъстват, обаче, в по-новата книга на Джонсън от 2005 г. “Bioethics Вeyond the Headlines”, а в последните години се отделя много голямо внимание на тази проблематика, както и на едностранчивото съсредоточаване върху здравето като медицински проблем и подценяването на важни екологични и социални измерения.
Изводите на Джонсън показват ясно, че проблемите в областта на медицината от последните десетилетия са от такова естество, че не допускат догматика, изискват внимание към отделния случай и детайла, към сложността и многоаспектността, както и морална чувствителност, която има както лични, така и обществени измерения. Историята на американската биоетика, написана от Джонсън, дава възможност за поглед върху едно развитие, което е сложно и противоречиво, върху промяната в мисленето, но и в практиките, предизвикана от мащабно реформаторско движение, в което се включват различни действащи лица и са представени множество интереси. Книгата би могла да бъде повод да се вгледаме в собствената ситуация – с начеващите академични дискусии и обществени дебати, при все още слабия диалог между представителите на отделните дисциплини и често твърде неясно очертаните етически измерения на проблемите в областта на медицината и здравеопазването у нас. Всъщност, книгата много добре показва за какви мащабни залози става въпрос – залози, които оформят собствения ни живот, но и бъдещия живот и облика на човешкото изобщо.
Чест прави на Издателска къща “КХ – Критика и Хуманизъм” подготовката на това издание – в прецизния превод на Ина Димитрова и Росен Люцканов и в прекрасното оформление на Яна Левиева, а на директора на издателството Антоанета Колева – и трайното ангажиране с проблематиката, за което говори предстоящото издание на антологията “Автономия и биоетика”. Изследването на Албърт Джонсън ще запълни донякъде празнината от малкото преводна литература в областта на биоетиката и ще предизвика, надявам се, интерес както във философските среди и сред представителите на социалните науки, така и сред медиците у нас. Поради важността на проблематиката и достъпността на изложението допускам, че идеите на книгата ще привлекат вниманието на много по-широк кръг читатели. Изследването ще подпомогне и образователните усилия в областта на биоетиката.